По Пътя

Вдъхновения от мрежата: Молитва за теб, молитва за мен…

Предлагам ти една традиционна науатълска молитва за освобождаване и стъпване по собствения път – в мой превод от английски. Науатъл е ацтекска езикова група, запазена сред около 2% от местното население на територията на Мексико. Надявам се в тези думи да намериш още един мост по пътя към себе си.

Бъди приятел, не скачай директно на четвърта стъпка (продължение)

Миналата седмица ти споделих разсъжденията си за различните реалности, в които пребиваваме, и как несъзнаването на този факт може да застане между нас. Днес ще отделя три надграждащи се стъпки под формата на въпроси, които се пропускат в конфликтна ситуация, докато следването им може не само да спаси, но и да укрепи приятелството.

Бъди приятел, не скачай директно на четвърта стъпка

Наскоро в един разговор възникна темата за приятелството — и за ония наши проявления, които го съсипват. Много може да се пише по темата, но днес споделям с теб нещо относно комуникацията помежду ни и обратната връзка, което за жалост наблюдавам често, а би могло с лекота да се избегне.

От живия живот: „Мечтая някой да се нуждае от мен“ (продължение)

В рубриката „От живия живот“ публикувам текстове, които съм писала, провокирана във виртуални разговори с приятели и клиенти. Днес си говорим за освобождаването от ненужното и за мислите, на които отдаваме вниманието си.

От живия живот: „Мечтая някой да се нуждае от мен“

В рубриката „От живия живот“ публикувам текстове, които съм писала, провокирана във виртуални разговори с приятели и клиенти. Днес си говорим за нуждата някой да те обича и за връзката между мисли и емоции.

Създаване на човешка мрежа от светлина (от Сандра Ингерман)

Читатели, спомняте ли си скъпоценността на живота и че всичко живо е създадено, за да изпита любов, светлина, радост, щастие, мир, равенство и изобилие? Ако можете да го почувствате до мозъка на костите си, тогава знаете, че е истина. Ако не успявате, не се отчайвайте, ще ви помогна да си спомните.

Бледа

Има дни, в които летя. И дни, в които за миг съглеждам колко още пространство има за облетяване. А после виждам някой друг, който – уж на моята възраст – вече лети там от години… От десетилетия. И тогава се чувствам… Бледа. Сляпа и глуха. Под похлупак ли съм живяла досега?

Към началото