А как мина _твоят_ ден? #3 Началото

От незапомнени времена се скиташе по света. Никого не срещаше и никой не го виждаше. Ту вървеше самотно и унило, ту подтичваше с радост; ту свирукаше безмълвно в нощта, ту се взираше в мълчаливото сияние на звездите; ту погалваше стръкче трева, ту се свиваше на кравайче в изоставена хралупа. Тази нощ всичко се промени…

Светлината

И така, бавно, безкрайно, безнадеждно, светлината изтичаше от пръстите ми. Плъзгаше се неуловимо, неумолимо по шарките на роклята ми, по каишките на сандалите, по фугите на мраморните плочи на пода. После се процеждаше под входната врата, надолу по стълбището и навън, в шумотевицата и праха на замръкващия град. Сякаш на самия него не му достигаше светлина и моята му беше като капка живителна сила.