От живия живот: „Мечтая някой да се нуждае от мен“ (продължение)

В рубриката „От живия живот“ публикувам текстове, които съм писала спонтанно по време на разговори с приятели и клиенти във виртуалното пространство. Темата-провокатор обобщавам накратко в заглавието.

Разбира се, тук няма да намериш истински имена, нито конкретика от историята на събеседниците ми, нито пък техните собствени думи – с цел да бъдат запазени както анонимността им, така и доверието помежду ни.

Вярвам, че текстовете носят заряд сами по себе си – аз самата понякога имам нужда да чуя (отново) думите в тях, да си ги кажа на мен същите тия неща. Споделям ги тук с надеждата да са полезни и на други хора.

И на теб.

„Мечтая някой да се нуждае от мен“ (част 2)

прочети началото

Иска се доста упражняване, за да пожънеш плодовете на дисциплинираното мислене, но докато оставяш мислите си да те управляват, ти отдаваш силата си и собственото си право на щастие на всички, с които влизаш в контакт – добронамерени или не, както и на обстоятелства извън контрола ти.

Разбирам желанието и нуждата ти тази обич да дойде спонтанно отвън и че като работиш за нея, като я каниш в живота си, като я откриваш във всичко около себе си, всъщност не получаваш онова, което желаеш, но със смяната на чувствата и мислите, което това би ти донесло, можеш да промениш и желанията си.

Когато едно желание ти носи толкова мъка, защо да се държиш за него – защо да не го замениш с друго, което те пълни с радост? Да се освободиш от ненужното, дори това да са неща, които наричаш „нужди“ в даден период от живота си, не е признак на слабост – напротив, това означава да избереш собственото си добруване, да вземеш радостта си в свои ръце, да поемеш отговорност за посоката на живота си и по този начин да внесеш собствената си светлина в света, да огрееш на места, които имат нужда от теб и които ще разпознаят и оценят същността ти.

Но първо трябва да си готова да я покажеш, светлината, и да поемеш всичките рискове, които това носи със себе си – хората, които ще те отхвърлят (а като се държиш както те искат, не те ли отхвърлят тъй или иначе?), лошите думи, които ще ти наговорят (нима сега не го правят?)…

Всички неща, които така или иначе търпиш и в момента, на цената на собственото си потискане – да приемеш, че те нямат стойност, че хората ще правят всичките тия неприятни неща независимо от твоите действия, думи и услуги, и да избереш себе си пред тях. И по този начин да дадеш възможност и на други хора да те изберат, а на себе си – да ги видиш и разпознаеш като свои близки, като приятели.

Да мислиш, че нямаш желаното семейство, че не срещаш нужния партньор, създават чувство на самота; мислите за приятелите, които имаш, създават чувство на свързаност. За кого ще мислиш е избор, който можеш да правиш отново и отново всеки миг, докато стане като втора природа, а съответното чувство – неизменна част от живота ти.

21 юли 2020

Ако думите ми са те докоснали, научи с какво още мога да съм ти полезна на страницата ми:

Заглавна снимка: „Сувчарското пръскало“ от Павел Пронин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *