Предлагам ти една традиционна науатълска молитва за освобождаване и стъпване по собствения път – в мой превод от английски. Науатъл е ацтекска езикова група, запазена сред около 2% от местното население на територията на Мексико. Надявам се в тези думи да намериш още един мост по пътя към себе си.
Category: Капчици Ана
Събирателна категория за всички публикации, в които съм оставила капчици от себе си – с думи или глас, в лично творчество, преводни материали, отзиви, размисли и откровения.
Къде живеят чудовищата
— Слънце, побързай, закъсняваме! — чух приглушения му глас иззад вратата.
— Бързам, бързам — промърморих под нос и продължих трескаво да издирвам маската си. Къде ли я бях завряла?
Отметнах покривалото на леглото и се вгледах отдолу. Няколко кълбенца власинки се затъркаляха от раздвижването.
Бъди приятел, не скачай директно на четвърта стъпка (продължение)
Миналата седмица ти споделих разсъжденията си за различните реалности, в които пребиваваме, и как несъзнаването на този факт може да застане между нас. Днес ще отделя три надграждащи се стъпки под формата на въпроси, които се пропускат в конфликтна ситуация, докато следването им може не само да спаси, но и да укрепи приятелството.
Бъди приятел, не скачай директно на четвърта стъпка
Наскоро в един разговор възникна темата за приятелството — и за ония наши проявления, които го съсипват. Много може да се пише по темата, но днес споделям с теб нещо относно комуникацията помежду ни и обратната връзка, което за жалост наблюдавам често, а би могло с лекота да се избегне.
От живия живот: „Мечтая някой да се нуждае от мен“ (продължение)
В рубриката „От живия живот“ публикувам текстове, които съм писала, провокирана във виртуални разговори с приятели и клиенти. Днес си говорим за освобождаването от ненужното и за мислите, на които отдаваме вниманието си.
От живия живот: „Мечтая някой да се нуждае от мен“
В рубриката „От живия живот“ публикувам текстове, които съм писала, провокирана във виртуални разговори с приятели и клиенти. Днес си говорим за нуждата някой да те обича и за връзката между мисли и емоции.
За антологията „Зелени разкази (ама _наистина_)“
Късите литературни форми по подразбиране не са моето нещо, трудно се потапям в тях, за да усетя посланието им на емоционално ниво. За радост, впечатляващ брой от текстовете в този сборник успяват да преодолеят бариерите ми и да пуснат зелените си филизи из мен. Ето как.