Капчици Ана

Бъди приятел, не скачай директно на четвърта стъпка

Наскоро в един разговор възникна темата за приятелството — и за ония наши проявления, които го съсипват. Много може да се пише по темата, но днес споделям с теб нещо относно комуникацията помежду ни и обратната връзка, което за жалост наблюдавам често, а би могло с лекота да се избегне.

От живия живот: „Мечтая някой да се нуждае от мен“ (продължение)

В рубриката „От живия живот“ публикувам текстове, които съм писала, провокирана във виртуални разговори с приятели и клиенти. Днес си говорим за освобождаването от ненужното и за мислите, на които отдаваме вниманието си.

От живия живот: „Мечтая някой да се нуждае от мен“

В рубриката „От живия живот“ публикувам текстове, които съм писала, провокирана във виртуални разговори с приятели и клиенти. Днес си говорим за нуждата някой да те обича и за връзката между мисли и емоции.

За антологията „Зелени разкази (ама _наистина_)“

Късите литературни форми по подразбиране не са моето нещо, трудно се потапям в тях, за да усетя посланието им на емоционално ниво. За радост, впечатляващ брой от текстовете в този сборник успяват да преодолеят бариерите ми и да пуснат зелените си филизи из мен. Ето как.

Създаване на човешка мрежа от светлина (от Сандра Ингерман)

Читатели, спомняте ли си скъпоценността на живота и че всичко живо е създадено, за да изпита любов, светлина, радост, щастие, мир, равенство и изобилие? Ако можете да го почувствате до мозъка на костите си, тогава знаете, че е истина. Ако не успявате, не се отчайвайте, ще ви помогна да си спомните.

По Свой образ и подобие

Мила ми Звездице, тия дни ти ме попита как се е родила Земята. Тогава не можах да ти отговоря смислено — в тоя момент нещо пак бързахме, главата ми беше другаде и смотолевих нещо за Сътворението, ама знам, че ти не ме разбра. Затова ето, сега намерих тих момент и ти пиша…

А как мина _твоят_ ден? #4 Бъдеещо

— А как мина твоят ден?
— Във вихър от емоции мина… Изплуваха някакви чудесии, даже и аз не разбрах откъде се взеха.
— Разкажи ми — подканя ме то с онзи свой поглед, дето изважда всичкото истинско в мен.

Към началото