какао, звук и цветни есенции по пътя на сърцето
Събирателна категория за всички публикации, в които съм оставила капчици от себе си – с думи или глас, в лично творчество, преводни материали, отзиви, размисли и откровения.
Всички инструменти, които с радост споделям с теб днес, се озоваха при мен, след като изиграха изумителна, вдъхновяваща роля в личния ми път и се утвърдиха като неизменна подкрепа в трансформационните процеси, през които преминавам. Хрумна ми да ти споделя как се случи всичко и може би да вдъхновя и теб да опиташ магията им.
От доста време изследвам някои аспекти на темата за отношенията родители-деца и последствията, които тези отношения могат да имат в по-късни години. По-специфично са ми живи ситуациите, в които има голямо разминаване между преживяването на родителите, безкрайно обичащи и грижовни, и това на децата им, възприемали проявите на тази любов като отхвърляне, потискане и дори унижение. И днес ми се иска да очертая един ключов аспект на тези отношения, който има нужда да бъде осветен, видян и разпознат…
Тази сутрин Фейсбук ми напомни една мила картинка от преди доста години. Дъщеря ми, току-що нарисувала първото си човече. И този спомен ме провокира да ви споделя случка от последните дни. Ако детайлите ви идват в повече, простете и подминете.
Думите, които днес ти предлагам, отлежаваха дълго в черновите ми… Едновременно дълбоко се свързвах с тях и яростно ги отхвърлях. Текстът не е мой, само българската версия е от мен, но всеки ред от него отеква до дъното на съществото ми и ме кани да се споделям в света – истинска, неподправена, цяла. Може би има какво да събуди и в теб…
От време на време ми попада вдъхновяващ текст на английски, който ми буди порив да го преведа и споделя с теб. Днес ти предлагам едно послание за уважение и благодарност към природата и всичко живо по нея. Отвори сърцето си и му се наслади.
Предлагам ти една традиционна науатълска молитва за освобождаване и стъпване по собствения път – в мой превод от английски. Науатъл е ацтекска езикова група, запазена сред около 2% от местното население на територията на Мексико. Надявам се в тези думи да намериш още един мост по пътя към себе си.
— Слънце, побързай, закъсняваме! — чух приглушения му глас иззад вратата.
— Бързам, бързам — промърморих под нос и продължих трескаво да издирвам маската си. Къде ли я бях завряла?
Отметнах покривалото на леглото и се вгледах отдолу. Няколко кълбенца власинки се затъркаляха от раздвижването.
