От живия живот: „Мечтая някой да се нуждае от мен“

В рубриката „От живия живот“ публикувам текстове, които съм писала спонтанно по време на разговори с приятели и клиенти във виртуалното пространство. Темата-провокатор обобщавам накратко в заглавието.

Разбира се, тук няма да намериш истински имена, нито конкретика от историята на събеседниците ми, нито пък техните собствени думи – с цел да бъдат запазени както анонимността им, така и доверието помежду ни.

Вярвам, че текстовете носят заряд сами по себе си – аз самата понякога имам нужда да чуя (отново) думите в тях, да си ги кажа на мен същите тия неща. Споделям ги тук с надеждата да са полезни и на други хора.

И на теб.

„Мечтая някой да се нуждае от мен“ (част 1)

Има някой, който се нуждае от теб повече от всичко на света – и това си самата ти. Тази връзка ни е най-трудна за изграждане, защото растем с убеждението, че само другите са важни и че любов, признание, добра дума можем да получим само отвън.

Да те обича някой, помага много за заобичването на себе си – така по-лесно се запалва вътрешният огън, възвръщаме си увереността, че имаме стойност. Но най-често заключваме всичко това в посока другия и когато той си отиде или просто отсъства, празнотата отново ни изпълва.

Има хора, които те обичат, държат на теб и ценят отношенията си с теб, не гледат на теб като на болна. Аз самата се нареждам сред тия хора. Използвай ни, за да запалиш светлинката си. Да разчиташ само на един човек – партньор – да ти бъде всичко, това е твърде голяма и тежка отговорност. Възползвай се от приятелите си – ние нямаме против.

Всички имаме рани из нас, които копнеят за запълване, превързване, изцеляване, и всеки ден ни се дават шансове да го направим с хората и събитията, с които ни среща светът. Да се фиксираш в идеята, че една-едничка ситуация ще е твоята панацея, затваря пространството да се проявят множество други възможности, които не са ти хрумнали.

Не на последно място, мислите ни водят след себе си емоции – колкото повече мислиш за себе си като за самотна, различна и изолирана, нуждаеща се, толкова повече чувството за отделеност и самота се засилва. Дисциплината и хигиената на собствените мисли е ключ към това очите и сърцето ти да се отворят за възможностите по пътя ти.

Има моменти, в които губим контрол над емоциите си – тогава можем само да ги изживеем, мисленето е изключено; но в голяма част от дните си имаме възможност да упражняваме правото си на избор за какво да мислим, дали да се вторачваме в нещата, които нямаме, или да се огледаме за всичко хубаво, с което сме дарени и което също заслужава да бъде видяно.

To get what you want, want what you get.

неизвестен автор

прочети продължението

Ако думите ми са те докоснали, научи с какво още мога да съм ти полезна на страницата ми:

Заглавна снимка: „Есенна бреза“ от Павел Пронин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *