Протягам ти ръка

Да се запознаем

Казвам се Ана Йорданова и се самоопределям като търсач и изследовател на себе си, на своя вътрешен свят.
 
Призванието ми е да помагам на другите да намерят онова, от което се нуждаят в момента, в който се срещаме.
 
Вече над десет години следвам съзнателно този зов в различни сфери от живота, както професионално, така и в личен план — и именно в този процес ме срещаш днес, в ролите ми на консултант по себепознание и личностно развитие, спорадичен блогър, изследовател на древни и съвременни практики за целение на тялото и душата, доброволец към различни каузи и организации, родител… и какво ли още не.
 
Научи повече на страниците ЗА МЕН и КОНТАКТИ.

Споделени частици от мен

В градината е тихо

В градината е тихо. Пристъпвам плахо, стомахът ми — на топка. Тревите галят дланите ми и едва доловимо шептят. Напрягам уши да ги чуя, но думите им твърде бързо се разтварят във въздуха. Само полъхът на тревогата им настръхва косъмчетата по тялото ми.

Доверието

Вдигам очи към непознатата, приседнала несигурно в крайчеца на масата ми. Гледа ме някак изпод вежди, сякаш още преди да отворя уста, вече съм я предала. Странно усещане е това — да си враг без дела, без думи, без име дори.

Как магично е да пътуваш в снега

Снежна виелица вилнее в мрака над магистралата. Платното е чистено, но снегът безпощадно трупа ли, трупа отгоре. Късове лед удрят гумите и току подхвърлят колата встрани. Маркировката е мираж, само следите от предишни коли дават идея за границата на лентите. А стъпиш ли извън тях, снегът неусетно унася гумите в танц.