Протягам ти ръка

Да се запознаем

Казвам се Ана Йорданова и се самоопределям като търсач и изследовател на себе си, на своя вътрешен свят.
 
Призванието ми е да помагам на другите да намерят онова, от което се нуждаят в момента, в който се срещаме.
 
Вече над десет години следвам съзнателно този зов в различни сфери от живота, както професионално, така и в личен план — и именно в този процес ме срещаш днес, в ролите ми на консултант по себепознание и личностно развитие, спорадичен блогър, изследовател на древни и съвременни практики за целение на тялото и душата, доброволец към различни каузи и организации, родител… и какво ли още не.
 
Научи повече на страниците ЗА МЕН и КОНТАКТИ.

Споделени частици от мен

А как мина _твоят_ ден? #3 Началото

От незапомнени времена се скиташе по света. Никого не срещаше и никой не го виждаше. Ту вървеше самотно и унило, ту подтичваше с радост; ту свирукаше безмълвно в нощта, ту се взираше в мълчаливото сияние на звездите; ту погалваше стръкче трева, ту се свиваше на кравайче в изоставена хралупа. Тази нощ всичко се промени…

Малка здравна музика

Приказката по-долу написах и публикувах за първи път в електронно списание „Сивостен“ по времето, когато бях част от екипа му. Споделям я и тук с дребни корекции (ах, тази пунктуация) и без цензура на думи и емоции.

А как мина _твоят_ ден? #1 Откриващо

— А как мина твоят ден?
— Моят ли? — питам. — Ами… Как да ти кажа, не съм съвсем сигурна. Той и не е съвсем минал. Надявам се да се случи още нещо.
— Какво нещо? — любопитства то.