Бъди приятел, не скачай директно на четвърта стъпка (продължение)

Миналата седмица ти споделих разсъжденията си за различните реалности, в които пребиваваме, и как несъзнаването на този факт може да застане между нас.

прочети началото

Днес ще отделя три надграждащи се стъпки под формата на въпроси, които се пропускат в конфликтна ситуация, докато следването им може не само да спаси, но и да укрепи приятелството:

1. Какво имаш предвид?
Простичък първи въпрос, допускащ възможността да сме се объркали и търсещ да получи повече информация за насрещната цел. Дори само на тази стъпка да си останем, в огромната част от случаите ще си спестим недоразумения и последващ разрив в отношенията, понеже ще установим, че другият не е имал намерение да нарани. Ще си отдъхнем, ще ни олекне, дори ще научим нещо за себе си и възприятията си.

2. Почувствах се наранен(а) от думите/действията ти. Може ли да обясниш каква ти беше целта?
Ако след предишния въпрос все пак сме останали неудовлетворени, обидени, наранени, отново можем да направим опит да се откъснем от емоцията и да допуснем, че е възможно още да не сме се доразбрали. С осветляването на ефекта от случилото се върху нас даваме възможност на другия да се постави на наше място и да преоцени постъпката си. Единици са случаите, които няма да се разрешат след този въпрос.

3. Защо ми причиняваш това?
Макар и слабовероятно, все пак има известна възможност да се озовем и тук. Опитали сме да се поставим на мястото на другия, но не се е получило. Новопостъпващите отговори само затвърждават идеята, че е имало умисъл за нараняване в постъпката. Емоциите ескалират и им даваме глас, като простичко питаме защо. Самото проявяване на емоцията е възможно да ни доведе до разрешаване на конфликта. Дали пък другият е разбрал само от думите ни какво се случва в нас? Дали освобождаването на емоцията от наша страна може да доведе до смяна на перспективата и при него? Разбира се — ситуацията все още е напълно обратима.

И едва тогава стигаме до вътрешния си, мълчалив извод:
4. “Той/тя ми причини болка, значи е неподходящ за мен човек и не трябва да общувам повече с него/нея.”
Минали сме през предходните етапи и всичко научено в тях ни е довело до невъзможност за съхраняване на отношенията. Установяваме, че вложената от нас енергия няма възвръщаемост, отсреща няма намерение за поправяне и подобряване на ситуацията, за изясняване на мотиви, за заедност. И взимаме решение да се отдръпнем, за да опазим собственото си ментално и емоционално здраве.

Последователното преминаване през всички изброени етапи ни дава яснота и увереност в правотата на решението ни. Можем да продължим напред с чиста съвест, защото сме направили каквото ни е по силите да изясним ситуацията и да съхраним приятелството. Все пак отговорнастта за него е споделена. Понякога просто не се получава.

За радост, тези случаи обичайно са нищожно количество на фона на другите, които ще отработим още с първите две стъпки. За още по-голяма радост, в наши ръце е да доведем болшинството ситуации до успешно разрешение и запазване, дори развиване на приятелството.

Как се стига до прескачането на първите въпроси?
Изпитаната първоначална болка ни вкарва в ужас, че всяко последващо действие от наша страна може да доведе до още по-голямо страдание. И решаваме да премълчим и просто да се отдръпнем — защото предполагаемо така ще се спасим от болката. Изходът за отношенията тук, вярвам, е ясен. И от страданието няма да се отървем всъщност.

Ако често се озоваваме в тази позиция, може би е ред да се запитаме: какъв приятел всъщност съм аз, ако не давам възможност на приятеля да ме опознае, да стигне до мен, до чувствата и мислите ми, да поправи стореното, да порасне и заедно с него да порасна и аз? Какъв приятел съм, ако държа помежду ни стена? Какъв приятел съм, ако третирам другия като враг — без миг колебание, без да протегна ръка, да вярвам, че той преднамерено наранява?

Ако си взимаш едно нещо от този текст, нека е това:

Бъди приятел, не скачай директно на четвърта стъпка.

Ако думите ми са те докоснали, научи с какво още мога да съм ти полезна на страницата ми:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото