БЛОГ

От живия живот: „Мечтая някой да се нуждае от мен“

В рубриката „От живия живот“ публикувам текстове, които съм писала спонтанно по време на разговори с приятели и клиенти във виртуалното пространство. Разбира се, тук няма да намериш истински имена, нито конкретика от историята на събеседниците ми, нито пък техните собствени думи. Вярвам, че текстовете носят заряд сами по себе си. Споделям ги тук с надеждата да са полезни и на други хора. И на теб.

За антологията „Зелени разкази (ама _наистина_)“

Късите литературни форми по подразбиране не са моето нещо, трудно се потапям в тях, за да усетя посланието им на емоционално ниво. За радост, впечатляващ брой от текстовете в този сборник успяват да преодолеят бариерите ми и да пуснат зелените си филизи из мен. Ето как.

Електронно издание на „Приказка за магьосници, физици и дракон“ от Геновева Детелинова

Бодрата Пратчетова традиция повелява магията да се поема с много хумор. Така е и в Света на дракона, където всички благоденстват под вещото водачество на Шефа и само чат-пат спретват някой бунт, колкото да не губят форма.

Създаване на човешка мрежа от светлина (от Сандра Ингерман)

Читатели, спомняте ли си скъпоценността на живота и че всичко живо е създадено, за да изпита любов, светлина, радост, щастие, мир, равенство и изобилие? Ако можете да го почувствате до мозъка на костите си, тогава знаете, че е истина. Ако не успявате, не се отчайвайте, ще ви помогна да си спомните.

По Свой образ и подобие

Мила ми Звездице, тия дни ти ме попита как се е родила Земята. Тогава не можах да ти отговоря смислено — в тоя момент нещо пак бързахме, главата ми беше другаде и смотолевих нещо за Сътворението, ама знам, че ти не ме разбра. Затова ето, сега намерих тих момент и ти пиша…

Нова българска фантастика за малки и големи: „Харт: Космическа мисия Вирон“ от Момчил Даскалов

„Харт: Космическа мисия Вирон“ е история за стремежа на едно хлапе да намери мястото си в свят, изпълнен с лицемерие, несправедливост и неподозирани опасности… но и с приятелство, вярност и „специални“ дарби, които само трябва да отключиш. Докъде трябва да стигнеш, за да откриеш… себе си?

А как мина _твоят_ ден? #4 Бъдеещо

— А как мина твоят ден?
— Във вихър от емоции мина… Изплуваха някакви чудесии, даже и аз не разбрах откъде се взеха.
— Разкажи ми — подканя ме то с онзи свой поглед, дето изважда всичкото истинско в мен.