Снежна виелица вилнее в мрака над магистралата. Платното е чистено, но снегът безпощадно трупа ли, трупа отгоре. Късове лед удрят гумите и току подхвърлят колата встрани. Маркировката е мираж, само следите от предишни коли дават идея за границата на лентите. А стъпиш ли извън тях, снегът неусетно унася гумите в танц.
Month: декември 2018
Бледа
Има дни, в които летя. И дни, в които за миг съглеждам колко още пространство има за облетяване. А после виждам някой друг, който – уж на моята възраст – вече лети там от години… От десетилетия. И тогава се чувствам… Бледа. Сляпа и глуха. Под похлупак ли съм живяла досега?