КАКАО и СЕБЕПОЗНАНИЕ

Съдържание

Какао – храната на боговете

Още в дълбока древност маите и ацтеките са използвали какао в церемониите и лечителските си практики. Съпътствани от духа на растението-лечител, шаманите са пътували до други измерения в търсене на прозрения и свързване с вечната мъдрост. Церемониалното какао е мощен фасилитатор на духовни преживявания благодарение на изключителната си сила да отваря сърцето. В най-чистата си сурова форма, то е могъщ и същевременно нежен помощник в работата ни със себе си, с вътрешния си свят.

Каня те да научиш повече за него и да се увериш лично във вълшебството му в едно споделено преживяване, максимално доближено до древните практики и същевременно приложимо и подпомагащо ни в настоящата ни реалност. Свържи се с мен и ще те подкрепя по пътя на себепознанието с помощта на какаовото вълшебство. Самостоятелно или в група, ефектът е поразителен — позволи си да го изпиташ лично.

„Свещеното какао бе подминато при възраждането на употребата на растения-лечители през 1960-те, защото не действа като психеделик — не ви изпраща на своеобразен „трип“, а подпомага вашето собствено пътуване навътре.“

~ Кийт Уилсън, Шоколадовия шаман

~ към началото ~

С какво ни помага какаото в процеса на себеизследване

Какаото отваря сърцето и ни позволява да изпитаме дълбока, чиста любов и връзка със себе си, с другите, със света и с всичко живо. По този начин то става наш приятел по пътя към по-ефективно проявление на онова, което истински желаем. Помага ни да видим ясно талантите и уменията си и как можем да ги използваме в услуга на другите; свързва ни по-силно с житейската ни цел. Освобождава съзидателната ни мощ, позволява ни да се отдадем свободно на вдъхновението и потока от идеи и да ги претворим — в думи, танц, музика или картина… Каквото ни е на сърце.

С негова помощ можем да превърнем знанието на ума в знание на цялото си същество. Да въплътим неща, които вече са ни известни, но все още не усещаме в дълбочина. Например, учението, че всички сме любов и че не съществува нищо друго, освен любов — какаото ни отвежда на път, по който можем да изживеем и почувстваме тази любов, блаженството, което тя ни носи, да изпитаме ниво на съществуване, което е само поток, единение и любов.

~ към началото ~

Cacao: Food of the Gods (кратък филм за произхода на какаовите церемонии)

~ към началото ~

Какво представлява и как протича церемонията

В церемонията отдаваме почит на духа на какаото, на неговата интелигентност, сила и енергия, претворени в какаова напитка, приготвена по традиционен начин от натурална какаова паста от Амазония, различни суперхрани и подправки. Така приготвено, какаото помага да се пренесем в настоящия момент и да изследваме вътрешния си свят през призмата на сърцето, да погледнем на житейската си ситуация от нов ъгъл, с различни очи, и да дадем път на осъзнавания и решения, недостъпни за аналитичния ум.

По време на практиката ще се насладим на плътния, изтънчен вкус на натуралния шоколад и ще потънем в кратка самостоятелна медитация, по време на която ще се свържем с какаото в търсене на помощта и мъдростта му. В това пътуване ще ни носят крилете на шамански тъпан, под чиито звуци и вибрации ще се потопим максимално дълбоко в преживяването си. Равномерният ритъм на тъпана ни помага постепенно да навлезем в изменено състояние на съзнанието — иначе казано, да преминем от обичайна будност, ангажирана с външните обстоятелства и събития, към осъзнато изследване на вътрешния ни свят.

След това първоначално запознанство и настройка за по-нататъшната ни работа ще преминем към по-продължителна водена медитация. Ще работим по предварително зададена за сесията тема (подбрана и обявена от мен или пожелана своевременно от групата), като в зависимост от конкретния формат ще си оставим достатъчно пространство за разглеждане на личните си въпроси. Водещо ще е намерението, с което влизаме в практиката, затова горещо препоръчвам няколко дни преди церемонията да поставиш ясно пред себе си онова, което желаеш да изследваш, и да го поддържаш в съзнанието си — по този начин ще привлечеш отговори и осъзнавания, които да са ти истински полезни в пътя ти напред.

Когато се завърнем отново в обичайната реалност, в приятелската и защитена среда на кръга ще споделим преживяното и емоциите, наученото и новите посоки, които са ни се разкрили в процеса. Ще почерпим от подкрепата и мъдростта на групата и ще отнесем със себе си едно ново знание и разбиране за собствения си свят, което да приложим в ежедневието си и по този начин с лекота да преодолеем ситуации, привидно извън размаха на възможностите ни.

И с всяко следващо потапяне в магията на какаото ще се учим да живеем и общуваме все по-осъзнато, по-цялостно и по-свързано.

~ към началото ~

Cacao Spirit Song (песен за духа на какаото)

~ към началото ~

Ползи за здравето от суровото какао

✩ Какаото съдържа най-високата концентрация на антиоксиданти и магнезий от всички познати храни, като също така е богато на хром, теобромин, манган, цинк, мед, желязо, витамин C, омега-6 мастни киселини, триптофан, серотонин и други.

✩ То е високоефективен естествен източник на енергия и също така е мощен афродизиак. Съдържа фенилетиламин (още познат като PEA) — вещество с психоактивни и стимулиращи свойства, което се произвежда в телата ни, когато се влюбим. PEA също играе роля за увеличаване на фокуса и бдителността.

✩ Анандамидът е ендорфин, който човешкото тяло произвежда естествено след упражнения. Освен в човешкия мозък, той се синтезира само в едно растение — какао. Известен е като източник на блаженство, тъй като се освобождава, когато изпитваме радост.

~ към началото ~

Как да си приготвиш лечебна какаова напитка у дома

✩ Вложи любов в целия процес на приготвяне, изпей песен или любима мелодия, или кажи молитва, докато подготвяш съставките;

✩ Разтопи една-две супени лъжици натурално какао във вода или ядково мляко на много ниска температура, за да запазиш и активираш ценните му съставки. Обърни внимание: с лечебна цел (в дадената или по-висока концентрация) консумирай не повече от веднъж седмично, като съчетаеш с медитативна или физическа практика, за да не претовариш бъбреците си; за по-честа употреба използвай до две чаени лъжички;

✩ Сложи добавки по свой вкус: различни подправки, суперхрани, подсладител (например, моят любим микс съдържа канела, куркума, индийско орехче, джинджифил, щипка сол, червена мака и мед, като често експериментирам и с други готварски и сладкарски подправки);

✩ Свържи се с духа на напитката и се потопи в магията на сърцето си.

~ към началото ~

Свързване и задаване на намерение

✩ Вземи чашата в ръце и я задръж пред сърцето си. Затвори очи и се слей с топлината на напитката, поеми дълбоко дъх и го изпусни с въздишка;

✩ Поднеси чашата към носа си и вдъхни нежния аромат. Не бързай, потопи се в него и му позволи да те обгърне;

✩ След малко помисли какви насоки, мъдрост или енергия желаеш да привлечеш. Прошепни намерението си или го вдъхни в течността. Вдигни чашата на нивото на междувеждието и благодари на духа на какаото за присъствието и благословията;

✩ Наслади се на напитката както ти е приятно — сред покоя на природата или в съзерцание на гледката през прозореца, на фона на тиха и релаксираща музика или в тишина. Прието като част от медитативна и/или йога практика, какаото ще ти помогне да потънеш по-дълбоко в нея и с по-голяма лекота да получиш нужните ти прозрения.

~ към началото ~

Легенда за Ишкакао, богиня на какаото и шоколада

Богинята на какаото има скромен, но почтен произход. Нарича се Ишкакао и е древна богиня на плодородието в матриархатно общество, в което събирането на реколтата и грижата всички да са нахранени е женска работа. Прогонването на глада и подсигуряването на сигурност и безопасност на народа е нейна божествена отговорност.

Митовете за Сътворението разказват за голям потоп, опустошителни суши и земетресения, унищожили предишните четири опита на боговете да създадат човешка раса, която да ги обича и да пее песни за славата им. Все пак човечеството било заличавано от катаклизми и преди – това не бил първият опит на боговете да населят отново света с хора, които също като тях да могат да мислят и говорят; същества, които да са им благодарни, да почитат и хвалят боговете за това, че са им дали живот.

Това е разказ за ролята на богинята на какаото в създаването на човечеството.

Прамайката, богинята Ишмукане, била разтревожена. Двамата ѝ синове били убити, докато били на приключение в Долния свят. Също като много от днешните баби, Ишмукане се грижела за отглеждането на своите внуци. Тъй като жените вършели повечето работа по засаждането, прибирането на реколтата и готвенето, внуците разполагали с много свободно време – време да изследват занаятите и изкуствата и да си играят на политика. Въпреки че внуците ѝ били прекрасни момчета и тя много се гордеела с тях и с постиженията им (те били отлични архитекти, музиканти, скулптори и художници), не можела да се отърве от усещането, че нещо жизненоважно си отива от света и че в крайна сметка ще дойде ден за разплата.

Ишмукане била последният от провидците, онези, които имали знанието и мъдростта да разбират пътищата на Земята, които усещали ритъма на Природата да пулсира във вените им. Онези, наречени „провидци“, били дарени с изкуството на предсказателството и умеели мъдро да го вплитат в изпълнението на своите задължения към земята. „Какво ще стане — тревожела се тя, — когато остарея и последният от моя вид си отиде от света?“

Потънала в тъмните си мисли, тя се сепнала при вида на бременната млада жена, застанала пред нея. Жената се приближила към старата богиня с благоговение и поела дълбоко дъх, докато събирала кураж да заговори.

— Прамайко, нося в себе си децата на твоя син, който отиде на небесата. Баща ми, господарят на Долния свят, каза, че съм го посрамила, и ме прогони. Нямам къде другаде да отида. Моля, приеми ме при себе си и нека внуците ти да имат свой дом при теб.

— Как е възможно мой син да е бащата? — попитала Мама Кане. — И двамата ми синове загубиха живота си във вашите земи.

— Името ми е Ишкик, или Кървава луна. Криех се в храстите на кратуната, когато синът ти Хунахпу бе обезглавен от войниците. Окървавената му глава продължи да ми говори след смъртта му. Тя наплю ръката ми и чрез това забременях с близнаците.

Ишмукане никак не била в подходящо настроение и приела думите на Ишкик с разбираем скептицизъм. „Поредната златотърсачка — помислила си тя. — Кой знае кой е истинският баща на тези бебета?“ Но точно както гръцката богиня Афродита постъпила със снаха си Психея, Ишмукане измислила изпитание, с което да разбере дали историята на младата жена е истина. Тя действително щяла да е доволна да има кръвни наследници, ако неродените близнаци се окажели провидци като нея — бъдещето на кралството вероятно зависело от това. И така, тя дала на младата жена голяма мрежа и ѝ рекла:

— Ето, занеси това до полето и не се връщай, докато не го напълниш с храна.

Убедена, че ще изпълни задачата с лекота, Ишкик се запътила към полето, където обаче открила, че расте само едно растение — един-единствен кочан дива царевица. Какво да прави? Паднала на колене в отчаяние, тя призовала други богини на помощ:

Ишканил, богиньо на семето, чуй ме.
Ишток, богиньо на дъжда, чуй ме.
Ишкакао, богиньо на какаото, виж сълзите ми
и ми ела на помощ.

Те бързо се притекли да я спасят. Ишканил я научила как да отделя семената от царевичния кочан, и ги благословила, за да покълнат. Ишток дарила подхранващата влага, от която имали нужда, за да пораснат. А Ишкакао, богинята на какаото, я научила как да засажда семената, да отглежда царевицата и прибира реколтата. После Ишкакао застанала на ниските хълмове, обграждащи долината, и пазила бързорастящите растения, докато долината се изпълнила с узрелите им стръкове.

Когато всичко било готово, Ишкик се върнала с препълнена мрежа — достатъчно храна за голямо пиршество. Видяла чудото, Ишмукане я приветствала в семейството.

Настъпило Зимното слънцестоене и дошло време Ишкик да ражда. Тя отишла в гората сама, както бил обичаят, и скоро дала живот на двама сина, които щели да станат Светите Близнаци. Въпреки че не били почитани като основни божества, а по-скоро били приемани като супергерои или полубогове, близнаците изиграли жизненоважна роля в митовете за Сътворението. Умни момчета и нелишени от хитрост, те победили силите на Долния свят, както и други врагове на боговете, и били любимци на божественото царство.

По-големият син се наричал Хунапху като баща си. В някои версии на митовете, той всъщност бил превъплъщение на своя баща, който се бил завърнал като човек и щял в един по-късен момент да пожертва живота си, за да спаси човечеството. Когато бил отведен на небето, Хунапху станал бог на слънцето. По-младият брат, Шбаланке, бил свързван с пълната луна — в смъртта си, ознаменувала края на матриархатните времена и появата на патриархата, той бил превърнат в жена и станал Ишбаланке, богиня на луната.

Което ни води до темата за богинята на какаото като религиозна икона, дарила божествената храна на хората.

Въпреки че рядко се появява в митовете, Ишкакао била обичана от простолюдието като състрадателна богиня на изобилието. Също като гръцката Деметра, тя се разхождала сред народа, проявявала съпричастие към страданията и страха им от гладуване, като същевременно милостиво ги дарявала със знанието и инструментите не просто да оцелеят, но и да си изградят живот в изобилие. (Да не говорим за щедрото споделяне на изключителния вкус на шоколада и енергията, която той им давал, за да продължат работата си!) Но това скоро щяло да се промени.

В началото всичко изглеждало като златен век. Появили се крале и династии. Родила се управляващата класа. Астрономията процъфтявала, също и изкуствата; писмеността под формата на глифове започнала да се появява върху великолепни паметници, дворци и храмове на крале и благородници. Били създадени големи градове, населени с богати хора. Всеки крал бил и първосвещеник. Утвърждаването на семейната му връзка с боговете му позволявало да обещава да донесе дъжд и благоденствие на кралството си, и затова селяните били готови да работят, с което да осигурят луксозния бит на краля и неговия двор.

Тогава бедната богиня на какаото била пропъдена от полето, за да се омъжи за Ек Чуах, бога на търговията, независимо от нейното желание. Съвсем скоро нейните прелестни какаови зърна били превърнати в разменна монета — 40 зърна стигали да се купи магаре, а 100 за сравнително добър роб. Дори данъците на работниците трябвало да се плащат с какаови зърна, което им оставяло малко или почти никакво количество за собствена радост и наслада. Жените и децата и без това не можели да се насладят на шоколада, той вече бил забранен и обявен за „храна на боговете“, достъпен само за владетелите и за воините по време на служба. Това почти разбило сърцето на Ишкакао. Тя съзнавала, че почти нищо не може да направи, но събрала кураж и отправила едно изискване.

Важно е да се знае, че и от боговете, и от хората се изисквало да жертват живота си, за да запазят света си и живота на хората в него. Вече четирикратно боговете се били опитвали да създадат човешки същества, които да ги обичат достатъчно, че да споделят това бреме с тях. Но те все се проваляли и боговете трябвало да разрушат тези светове.

Този път, в петия свят, боговете дали на света светлина, понеже двама от тях склонили да жертват живота си, за да създадат Слънцето. Ако Слънцето би спряло да се движи по небето, пламтящите му лъчи щели бързо да унищожат земята. Само сърцето и кръвта на бог или човек можели да утолят жаждата на жаркото Слънце и да обновят силата му, така че то да продължи пътя си по небето. Затова всяка година владетелите избирали младо момче (а на някои места — младо момиче или дори куче с шоколадов цвят), което щяло да замени сивия селски живот за най-фино облекло, прислуга и наставници — накратко, да заживее като бог. Но само за година. На годишнината от избирането му, докато всички се кланяли в краката му, то щяло да изкачи стълбите на храмовата пирамида и да дари сърцето и кръвта си на Слънцето.

Състрадателната богиня на какаото знаела, че въпреки привидната си смела и горда осанка, Избраните треперели от ужас, докато се изкачвали по стълбите. „Ще вървя с тях — настояла тя — и ще ги утеша с присъствието си в последния им час.“ И така, богинята на какаото се изкачвала по стъпалата до момчетата и им предлагала утешителни бокали с какао по пътя. По този начин тя се превърнала във важна част от свещените ежегодни обреди.

В една такава година Ишкакао слязла по стълбите на пирамидата, потънала в съмнения, че може да понесе това още веднъж. Но като влязла в покоите си, с изненада открила там Хуитака, богинята на любовта и удоволствието.

— Приятелко, трябва да поговорим — казала Хуитака. — Ти винаги си живяла много близо до хората. Виждала съм те да ги посрещаш у дома на връщане от полето всяка вечер, да се присъединяваш към тях, докато се събират край огъня, за да пекат царевицата, да си разказват истории и да се наслаждават на даровете ти.
Но сега на тях им се налага да работят толкова усърдно и до среднощ, че заспиват веднага — дълбок сън без сънища, който не освежава. Няма следа от смеха, който се разнасяше чак до звездите, докато те разказваха историите си около нощния огън. Изчезнаха цветята и животните, които те бродираха по роклите си. Няма ги ярките цветове, които правеха одеалата им така топли и неповторими. Отидоха си музиката и танците, които отразяваха красотата на тяхната богиня в нощното небе. Няма я вече и радостта, която споделяха в работата си. Всичко си отиде и дори мисълта за това ми е непоносима.
Нуждая се от помощта ти. Трябва да измислим план.

И какъв умен план измислили само! Богинята на какаото щяла да научи кралските готвачи да оставят какаото да ферментира, докато стане опияняващо. Да се издаде, че е мощен афродизиак. Никак нямало да е трудно да ги убеди в това. Не е чудно, че съвременните мъже обичат да подаряват шоколадови трюфели. Все пак шоколадът съдържа същото вещество, което ви дава онова прекрасно усещане на влюбването.

Тогава настъпили времена на необуздана лакомия и военни действия между отделните държави. Има свидетелства, че император Монтесума изпивал по 40-50 бокала на ден, поглъщайки напитката-афродизиак, за да поддържа силите си при ежедневните си посещения в харема. Аристократите започнали да считат под достойнството си труд от всякакво естество и живеели в изисканите си дворци, напълно несъзнаващи човешкото страдание, върху което се градял начинът им на живот.

Кралства се издигали и падали. Отслабени от войните, маите били победени от ацтеките (от региона на Мексико), които за късмет се възхитили на религията им и вплели богинята на какаото в своята собствена митология.

Точно както предвидила Ишмукане, никой властимащ не обръщал внимание на недоволството на земята. Имало твърде много хора, а твърде малко земя за обработване, и тя не можела да достави храна, защото или половината земеделци били на война, или самата земя била превърната в бойно поле. Хората гладували и умирали в лишения. Мама Кане с право се била тревожила.

Отслабени от разхищенията и постоянните войни помежду си, местните не оказали особена съпротива, когато испанските конкистадори пристигнали и донесли със себе си чуждоземна шарка, с която изтощените им тела не успели да се преборят. Тя почти унищожила местните народи. А след това испанските свещеници изгорили всички писания, разказващи историите на Сътворението, както и почти всичкото останало знание, с което маите така се гордеели. После дошли други свещеници, които ги насърчавали да записват историите и митовете си, но на латински, езика на испанската църква. Само дето по онова време много от преданията вече били забравени.

Но не всичко било изгубено. Един от старите богове — Хунапху — се завърнал. След като веднъж умрял в жертва на Слънцето, той се въплътил в човешка форма чрез първородния си син и, подобно на Христос, отново отдал живота си, за да не трябва хората никога повече да жертват своя живот в името на Слънцето. Така приключила практиката на човешките жертвоприношения.

И сега към щастливия край — богинята на какаото се завръща!

Е, нямало как някои неща да не се влошат, но Хуитака, богинята на любовта и удоволствието, била благодарна за ролята, която богинята на какаото изиграла по-рано. В знак на своето благоволение, тя я украсила от глава до пети с нежни бели цветчета, които потрепвали на полъха на вятъра. И така, покрита с красота, Ишкакао получила разрешение да се върне при народа си — този път не само като богиня на плодородието, която бдяла над царевичните ниви и се грижела хората ѝ да са нахранени, но също така и като кралица на любовта и насладата.

Никога повече работа без почивка.
Никога повече работа без време за семейство и приятели, за музика и танци.
И най-вече, никога повече работа без любов.

Мъдростта на Ишкакао е прекрасен контраст на суетата, алчността и консуматорството на съвременния свят. Богинята на какаото ни напомня, че разкошен свят се разкрива пред очите ни само ако за момент заглушим „заетостта“ си и се насладим на нещата, които ни носят истинско удоволствие.

~ към началото ~

Поздрав най-сърдечен,


На заглавната снимка: процесът на изпичане на суровите какаови зърна.
Източник: Kakao Mischa


Легенда за Ишкакао (оригинал): goddessgift.com
Превод: Ана Йорданова


Още интересна и полезна информация:
awakenedspirityoga.com
cacaomama.com
upliftconnect.com
wanderwonderyonderworld.com
bg.wikipedia.org
bb-team.org
psychology.framar.bg

Към началото