В рубриката „От живия живот“ публикувам текстове, които съм писала, провокирана във виртуални разговори с приятели и клиенти. Днес си говорим за нуждата някой да те обича и за връзката между мисли и емоции.
Късите литературни форми по подразбиране не са моето нещо, трудно се потапям в тях, за да усетя посланието им на емоционално ниво. За радост, впечатляващ брой от текстовете в този сборник успяват да преодолеят бариерите ми и да пуснат зелените си филизи из мен. Ето как.
Бодрата Пратчетова традиция повелява магията да се поема с много хумор. Така е и в Света на дракона, където всички благоденстват под вещото водачество на Шефа и само чат-пат спретват някой бунт, колкото да не губят форма.
Читатели, спомняте ли си скъпоценността на живота и че всичко живо е създадено, за да изпита любов, светлина, радост, щастие, мир, равенство и изобилие? Ако можете да го почувствате до мозъка на костите си, тогава знаете, че е истина. Ако не успявате, не се отчайвайте, ще ви помогна да си спомните.
Мила ми Звездице, тия дни ти ме попита как се е родила Земята. Тогава не можах да ти отговоря смислено — в тоя момент нещо пак бързахме, главата ми беше другаде и смотолевих нещо за Сътворението, ама знам, че ти не ме разбра. Затова ето, сега намерих тих момент и ти пиша…
„Харт: Космическа мисия Вирон“ е история за стремежа на едно хлапе да намери мястото си в свят, изпълнен с лицемерие, несправедливост и неподозирани опасности… но и с приятелство, вярност и „специални“ дарби, които само трябва да отключиш. Докъде трябва да стигнеш, за да откриеш… себе си?
— А как мина твоят ден?
— Във вихър от емоции мина… Изплуваха някакви чудесии, даже и аз не разбрах откъде се взеха.
— Разкажи ми — подканя ме то с онзи свой поглед, дето изважда всичкото истинско в мен.
