Размисли

От доста време изследвам някои аспекти на темата за отношенията родители-деца и последствията, които тези отношения могат да имат в по-късни години. По-специфично са ми живи ситуациите, в които има голямо разминаване между преживяването на родителите, безкрайно обичащи и грижовни, и това на децата им, възприемали проявите на тази любов като отхвърляне, потискане и дори унижение. И днес ми се иска да очертая един ключов аспект на тези отношения, който има нужда да бъде осветен, видян и разпознат…

Миналата седмица ти споделих разсъжденията си за различните реалности, в които пребиваваме, и как несъзнаването на този факт може да застане между нас. Днес ще отделя три надграждащи се стъпки под формата на въпроси, които се пропускат в конфликтна ситуация, докато следването им може не само да спаси, но и да укрепи приятелството.

Наскоро в един разговор възникна темата за приятелството — и за ония наши проявления, които го съсипват. Много може да се пише по темата, но днес споделям с теб нещо относно комуникацията помежду ни и обратната връзка, което за жалост наблюдавам често, а би могло с лекота да се избегне.

Живея над детска градина. И до строеж. Опитвам се да чета. Вместо това постоянно и неволно се заслушвам в бръмченето на машините и в опитите на една почти истерична госпожа да проведе физзарядка. Второто ми привлича вниманието повече. Тя, милата, в повечето време се бори да надвика шума от машините и глъчката на децата.