Хроники на едно отпускане в себе си
В първото новолунно издание на програмата “21 дни релакс” се включих и аз – с ентусиазъм и с благодарност, че съм си подготвила тази възможност. Ето как изживях всеки от дните ѝ, с неговите теми и дарове…
В първото новолунно издание на програмата “21 дни релакс” се включих и аз – с ентусиазъм и с благодарност, че съм си подготвила тази възможност. Ето как изживях всеки от дните ѝ, с неговите теми и дарове…
От новолунието насам преминаваме в затворена група програмата “21 дни релакс” и аз се заех също да отделям по 30 минути на ден за себе си. Темата, с която работих днес е ДОВЕРИЕ и идвам да ви споделя…
Когато сме завихрени в динамиката на оцеляването, на придобиването и поддържането на материалното съществуване, животът сякаш ни се изплъзва между пръстите. А всъщност…
Изумително е как да постоиш в пространство без думи ражда… ами… думи. Споделям с теб един кратък текст, роден спонтанно в едно такова пространство.
Цветните есенции са магия, която ни помага неусетно и безусилно да се свържем по-дълбоко със себе си и същността си. Нежните вибрации на цветята постепенно насищат телата ни и ни подравняват с висшите ни аспекти. Така ни въздейства и лютичето – свързва ни с естественото ни вътрешно сияние.
— Слънце, побързай, закъсняваме! — чух приглушения му глас иззад вратата.
— Бързам, бързам — промърморих под нос и продължих трескаво да издирвам маската си. Къде ли я бях завряла?
Отметнах покривалото на леглото и се вгледах отдолу. Няколко кълбенца власинки се затъркаляха от раздвижването.
Мила ми Звездице, тия дни ти ме попита как се е родила Земята. Тогава не можах да ти отговоря смислено — в тоя момент нещо пак бързахме, главата ми беше другаде и смотолевих нещо за Сътворението, ама знам, че ти не ме разбра. Затова ето, сега намерих тих момент и ти пиша…