За материалните блага и живеенето тук и сега
Когато сме завихрени в динамиката на оцеляването, на придобиването и поддържането на материалното съществуване, животът сякаш ни се изплъзва между пръстите. А всъщност…
От сърце и душа
Без думи
Изумително е как да постоиш в пространство без думи ражда… ами… думи. Споделям с теб един кратък текст, роден спонтанно в едно такова пространство.
Цветна есенция от ЛЮТИЧЕ – капчици слънце в бутилка
Цветните есенции са магия, която ни помага неусетно и безусилно да се свържем по-дълбоко със себе си и същността си. Нежните вибрации на цветята постепенно насищат телата ни и ни подравняват с висшите ни аспекти. Така ни въздейства и лютичето – свързва ни с естественото ни вътрешно сияние.
Къде живеят чудовищата
— Слънце, побързай, закъсняваме! — чух приглушения му глас иззад вратата.
— Бързам, бързам — промърморих под нос и продължих трескаво да издирвам маската си. Къде ли я бях завряла?
Отметнах покривалото на леглото и се вгледах отдолу. Няколко кълбенца власинки се затъркаляха от раздвижването.
По Свой образ и подобие
Мила ми Звездице, тия дни ти ме попита как се е родила Земята. Тогава не можах да ти отговоря смислено — в тоя момент нещо пак бързахме, главата ми беше другаде и смотолевих нещо за Сътворението, ама знам, че ти не ме разбра. Затова ето, сега намерих тих момент и ти пиша…
А как мина _твоят_ ден? #4 Бъдеещо
— А как мина твоят ден?
— Във вихър от емоции мина… Изплуваха някакви чудесии, даже и аз не разбрах откъде се взеха.
— Разкажи ми — подканя ме то с онзи свой поглед, дето изважда всичкото истинско в мен.
А как мина _твоят_ ден? #3 Началото
От незапомнени времена се скиташе по света. Никого не срещаше и никой не го виждаше. Ту вървеше самотно и унило, ту подтичваше с радост; ту свирукаше безмълвно в нощта, ту се взираше в мълчаливото сияние на звездите; ту погалваше стръкче трева, ту се свиваше на кравайче в изоставена хралупа. Тази нощ всичко се промени…