Вдъхновения от мрежата: На прага на зимата
Приближаваме се към прага на зимата. Животът се изтегля навътре в земята, без болка се спуска надолу до самото ѝ сърце. И ние, като едни земни животни в човешка форма, сме поканени да направим същото. Поривът да се отпуснем в телата си, да потънем в сън, в мрак и в дълбините на своите вътрешни пещери постоянно отеква до мозъка на костите ни.
Но за много от нас отпускането в тялото е плашещ процес, страхуваме се от неизживените емоции и отминали събития, които сме складирали в тъмните пещери на вътрешността си и не желаем да се срещнем с всичко онова, което толкова старателно и без жалост сме избягвали.
Времето на зимното слънцестоене вече не се празнува като някога, с разбирането, че този период на спускане в личния ни мрак е така необходим, за да намерим светлината си. Същинската ни свобода идва от приемането с прошка и любов на всичко онова, през което сме преминали и освобождаването от оковите, с които то още ни държи. Така успяваме да си донесем обратно златното съкровище от пещерата на най-тъмните си дълбини.
Това е време за почивка и дълбок размисъл, време да отгърнем нова страница и да премахнем старите, за да можем да влезем в пролетта готови да растем и да подскачаме без прашна планина на раменете си и вериги на глезените, вързани за пещерите в душата ни. Време за лечебната сила на историите, на огъня, на подхранването и любовта.
Повторното свързване, научаване и възвръщане на разбирането какво означава това време от годината връща на зимата качества като нежност, любов, прераждане, мир и олекотяване, вместо да е преживяване на ужас, страхове, депресия и избягване.
Съвременната ни култура ни учи да избягваме това време с всички сили: алкохол, светлини, пазаруване, работохолизъм, прекомерни харчове, лоша храна и свръхпотребление. И все пак естествения порив да влезем навътре, също както правят почти всички същества на земята, е силен и хората се чувстват, като че нещо не им е наред, че зимата е жестока и ги оставя сами и изплашени.
Докато всъщност зимата е толкова мила – да, тя ни насочва по нейния си тих и мек начин към вътрешната ни същност, към мрака и потенциалната смърт на всичко онова, което сме били до този момент. Това пътуване, когато е проведено с внимание и грижа, е съществено.
Зимата е като надежден учител, който ни кани да събудим своя вътрешен любящ родител или терапевт, да се отнасяме към себе си със съзнание за прошка, да си позволим да скърбим, да плачем, да беснеем, да се смеем… и да се изправим срещу каквото е нужно да се изправим, за да се освободим от зъбатите окови, в които сме стегнали сърцето си; за да достигнем до пространство на лечение и светлина, без да останем смазани и разбити.
Зимата ни отнема всичко, което ни разсейва, намалява шума и ни дава точните условия за почивка и оттегляне, като в утроба, изтъкана от любов. Тя донася огън и светлина в сърцата ни.
автор: Бриджит Анна МакНийл
превод: Ана Йорданова
изображение: Брайъни Бенсли
Заповядайте през декември да се отпуснем заедно в прехода към зимата, да влезем в нея подкрепени и готови да почерпим от даровете ѝ. Онлайн програмата 21 ДНИ РЕЛАКС стартира на 1 декември, подробности и запис на водена сесия открийте в събитието. Топъл и мек да е преходът ви!