Вдъхновения от мрежата: Прекомерната жена

Ето я… „прекомерната“ жена. Онази, която обича твърде силно, чувства твърде дълбоко, пита твърде често, желае твърде много.

Ето я, заемаща твърде много място, със смеха си, с извивките си, с честността си, със сексуалността си. Присъствието ѝ е високо като дърво, широко като планина. Енергията ѝ заема всяко кътче на стаята. Твърде много място заема тя.

Ето я, вдигаща врява със своето упорито желаене, твърде много желаене.

Тя иска много, иска всичко – твърде много щастие, твърде много време насаме, твърде много удоволствие. Ще премине през сяра, мътна река и адски огън, за да го получи. Ще рискува всичко, за да утоли копнежите на сърцето и тялото си. Това я прави опасна.

Тя е опасна.

И ето я, тази „прекомерна“ жена, как кара хората да мислят твърде много, да чувстват твърде много, да примират твърде много. Тя, със своята автентична прозаичност и самоувереност в начина, по който се носи. Тя, със своя дълбок смях и с неутолимия си апетит, и със склонността си към огнена страст. Всички очи са в нея, мислят си колко е „гореща“.

О, тази „прекомерна“ жена… твърде шумна, твърде жизнена, твърде честна, твърде емоционална, твърде умна, твърде наситена, твърде красива, твърде трудна, твърде чувствителна, твърде дива, твърде смущаваща, твърде успешна, твърде пълна, твърде силна, твърде радостна, твърде изискваща – прекомерно.

Тя трябва да се укроти малко, да се смали една идея. Някой трябва да я върне на едно по-почтено място.

Някой трябва да се разправи с нея.

Ето ме… една Прекомерна жена, с моето твърде нежно сърце и моите прекомерни емоции.
Хедонистка, феминистка, търсачка на удоволствия, емпат. Искам много – справедливост, искреност, широта, лекота, интимност, себеосъществяване, уважение, да бъда видяна, да бъда разбрана, цялото ти внимание, и да спазваш всичките си обещания.

Наричали са ме скъпоструваща, защото искам каквото искам, и смущаваща, заради пространството, което заемам. Наричали са ме егоист, понеже обичам себе си. Наричали са ме вещица, понеже знам как да се изцелявам.

И въпреки това… се изправям. Въпреки това аз искам и чувствам, и моля, и рискувам, и заемам пространство.

Налага ми се.

Прекомерните жени сме изправени пред изтребление от векове – нас толкова ни е страх от нея, толкова сме ужасени от голямото ѝ присъствие, от начина, по който изисква уважение и облича истината за своите чувства. Опитваме се да задушим Прекомерната жена откакто свят светува – в сестрите си, в жените си, в дъщерите си. И дори сега, дори днес засрамваме Прекомерната жена за нейното величие, за нейните желания, за нейната страстна природа.

И въпреки това… тя процъфтява.

В собствения ми свят и пред собствените ми очи съм свидетел на завръщането и издигането на Прекомерната жена. Тази Прекомерна жена още е известна като Дивата жена или Свещената женственост. Във всеки случай, тя е аз, тя си ти, и тя е във възторг, че най-накрая, най-накрая получава някакво ефирно време.

Ако някога си била наричана „прекомерна“ или „твърде емоционална“, или „злобна“, или „надменна“, ти вероятно си Прекомерна жена.

И ако си… умолявам те да прегърнеш всичко онова, което си – цялата си дълбочина, цялата си необятност; да не се въздържаш и никога да не изоставяш себе си, своята обширност, своето сияние.

Забрави за всичко, което си чувала – твоята прекомерност е дар; о да, такъв, който може да лекува, да подбужда, да освобождава и да прониква право в сърцевината на нещата.

Не се страхувай от този дар и не позволявай никой да те отдръпва от него. Твоята прекомерност е магия, тя е цяр. Тя може да промени света.

Така че моля те, Прекомерна: Искай. Търси. Желай. Разширявай се. Движи се. Чувствай. Бъди.
Прави своите вълни, раздухвай пламъците си, разтърси ни.

Моля те, изправи се.

Нуждаем се от теб.

автор: Ev’Yan Whitney
превод: Ана Йорданова
фотограф: Йоана Маринова