“Предсмъртната или първата болка” за слушане, разказ от А. П. Славов и Г. Арнаудов

– Ти искаш да вземеш за основа моделите на развитието, за да откриеш в тях общи елементи?

(О, небеса, какъв кошмарно изречен въпрос!)

– Но да! – възкликна Ушуар. – Толкова сложно повтаряш думите ми, че дори се усъмних в това, което съм казал! Ти се стремиш да подредиш всичко, без дори да знаеш необходимия порядък. Страхуваш се от хаоса; а хаосът е част от света! Без него не може, той съдържа в себе си океаните на вселената така, както нито един неин елемент не би могъл да ги обедини в едно. От хаоса извират океаните, които раждат нови океани. Първите са били безкрайно далеч, в тях е присъствала песента и болката, когато хаосът се е разделял на съставящите го частици. Кипеж, безкраен кипеж, океан от частици, все по-сложен, многоизмерен, все още носещ в себе си хаотично движение, но вече над основния хаос. И сливане, бързо като любов, въпреки че любовта е била още много далеч напред, като перспектива, като стремеж към сложното развитие. Малки сливания, после големи и от мъртвия океан се ражда топлината, стотици, хиляди, неизброими ядра топлина – и новият безкраен океан на светлината! А онзи, хладният, също в кипежа на сливането, завърта студени ядра около тези, които вече са станали звезди – и ето го света, още нов, още пресен, още безжизнен, но вече готов за живота! За нас!

Ушуар затанцува в ритъма на разказа си, заговори с пантомимичния език на тялото и показа всичко, което бе казано с думи – кипежа, сливането, нарастването, разпадането и новото сливане, избухването и горенето, раждането… И извика някъде отдалеч:

– И всеки свят поражда нови океани, микроскопични частици от огромната вселена, но свои и посвоему безкрайни: океани въздух, вода и светлина; и частици, които пораждат малките живи ядърца – бъдещите ние! Хиляди разкази, още неосъзнати, но вече натрупани в тези ядърца, предавани от едно на друго, допълвани в усложняването. Първите, които излизат на сушата, а после и онези, които отново се връщат в океана. Първите стъпки, първото разбиране с околното – и вече се ражда разумът, вече извира океан от думи, светът се изпълва с говор и мисъл, очите го поглъщат, за да го познаят, ръцете го познават, за да го променят! Първите грешки и първите уроци, прадедите основават правнуците си, светът подбира нас, а ние подбираме и шлифоваме света, дори му даваме име, после понятие, разбиране и нов живот, нов океан, в който старият се влива като малка капчица. И отново разказите, които са вложили в себе си първите ядърца, ни тласкат към познание на големите океани, които някога са били недостъпни и немислими!

Как се стига до този разговор и какво се случва после чуйте в новия аудио-разказ в поредицата Подкаст “Българска фантастика” – отново в мое изпълнение. Докато се докосвах до “Предсмъртната или първата болка” за първи път, с всяка негова дума все повече ме изпълваше финото усещане за мир със света, с цялата вселена. Усещане за сливане, единство, цялост. Днес го вкусих отново, и ефектът му бе все така поразителен.

От все сърце препоръчвам да го опитате и вие – надявам се да ви допадне. Ще ми е драго да споделите впечатления в коментарите.

Приятно слушане!

Автори: Атанас П. Славов и Георги Арнаудов

Разказът е публикуван за пръв път в списание “Съвременник”, бр. 2 от 1978 година. Следващите публикации са в сборниците “Сънувах човешко лице” (2006 г.), “Мигновечност” (2007 г.), “За спасяването на света” (2013 г.) и “Пентаграм” (2014 г.).

За вас чете: Ана Йорданова

Илюстрация: “Среща на две техносфери – хуманна и механоидна”, художник Атанас П. Славов

Аудио-записът е част от подкаст “Българска фантастика” – издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация “Човешката библиотека” и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Слушайте записите от подкаста и в Spotify, Apple Podcasts, Google Podcasts и още пет популярни платформи.