Великият ден на Христовото възкресение е празник, който представя най-пълно основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт и бъдещия страшен съд.
На 30 март 2019 г. случихме премиерата на първите три „Приказки за юнаци и злодеи“. Който не успя да дойде, но му е любопитно как мина – заповядайте, чуйте ни, а също и вижте откъси и разгледайте албума. Снимките (и описанията към тях!) казват всичко.
Продължавам да споделям архивни текстове с мое участие от далечното минало – в случая, декември 2006. По-долу ще намерите мой превод на представяне (или „наслаждение“, както авторът сам го нарича) на романа „Последният еднорог“ от Питър Бийгъл.
— А как мина твоят ден?
— Добре мина — благодаря ти, че попита. Благодаря ти, че винаги ме питаш. Днес си мисля за любовта между двама души и за отхвърлянето, което се случва дори когато несъмнено се обичат до полуда. И не говоря за онази, страстната, изпепеляваща любов, която пламва за миг и си отива също тъй бързо…
— А как мина твоят ден?
— Моят ли? — питам. — Ами… Как да ти кажа, не съм съвсем сигурна. Той и не е съвсем минал. Надявам се да се случи още нещо.
— Какво нещо? — любопитства то.
През миналия декември една шеметна вълна от събития ме срещна с възможността да дам гласа си на разказ, който тъкмо ми беше влязъл под кожата с… ами с всичкото си. След като записите на трите части – незнайно защо – близо два месеца отлежаваха в черновите ми, днес ви предлагам да изживеете тази емоция с мен.
Приказката по-долу написах и публикувах за първи път в електронно списание „Сивостен“ по времето, когато бях част от екипа му. Споделям я и тук с дребни корекции (ах, тази пунктуация) и без цензура на думи и емоции.
