“Триптих за Юнаци и злодеи” за слушане, разказ от Калин М. Ненов

Джоан и Юнакът се срещнали – намерили се. Не им трябвало много: две нейни песни, две сълзи, изпарени от него.

(Вие какво – като пеела, да не би да не плачела? Вие какво – да не би само от мъка да плачем?)

И почнали да се учат да живеят един с друга. Заедно правели всичко: калявали телата си с древните бойни умения на тейтите и надийците, въздигали гласовете си в нови хармонии, обличали поривите на чувството си в одежди, които сам човек не може да носи. Той бил див, непокорен; само край нея очите му гледали нежно и се смирявал. Джоан пък, край него, месела песните си в сладкиши. И от тия сладкиши пръстите му ставали още по-огнени, още по-жарещи… като снежна милувка по скулите.

(…)

Един ден Юнакът си дошъл у дома, а в очите му, в пръстите нямало огън. Счупен изглеждал, или утихнал.

Същия тоя ден Джоан не пеела. В нейните пък очи се мъгляла умисленост.

Тук мъдреците се двоумят, триумят, стоумят… Кое е това, дето кара човек, роден с песен, да спре да пее, даже за ден? Кое угася плама на горенето, дето ни движи?

Той се прибрал счупен, тя го посрещнала тиха. Прегърнали се, притиснали се, държали се.

– Има ли смисъл? – прошепнал ѝ, след миг или вечност. – Това, дето правя, има ли смисъл от него?

Тя само издишала.

~ Калин М. Ненов, “Триптих за Юнаци и злодеи”

През миналия декември една шеметна вълна от събития ме срещна с възможността да дам гласа си на разказ, който тъкмо ми беше влязъл под кожата с… ами с всичкото си.

След като записите на трите части – незнайно защо – близо два месеца отлежаваха в черновите ми, днес ви предлагам да изживеете тази емоция с мен. Ще ми е драго да прочета впечатленията ви в коментарите.

“Триптих за Юнаци и злодеи” е написан през 2006 г. Има втора награда от международния конкурс “Златен кан” 2009. Публикуван e в антологията “Златен кан. Том 1” (2009), сборника “Приказки за Юнаци и злодеи: първи” (2011) и антологията “Фантастивал в Европолис” (2018).

За вас чете: Ана Йорданова

Илюстрация: художник Катерина Данаилова, оформление Мартина Неделчева

Аудио-записите са част от подкаст “Българска фантастика” – издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация “Човешката библиотека” и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Слушайте записите от подкаста и в Spotify, Apple Podcasts, Google Podcasts и още пет популярни платформи.

А на мен ми беше… неописуемо.
Да го прочета, попия, преживея, пресъздам…
Да му се дам – цялата, и да го приема – цялото.
Да отворя пространство за чудесата, които го последваха.
Благодаря! <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото

Discover more from Капчици дъга с Ана Йорданова

Subscribe now to keep reading and get access to the full archive.

Continue reading