Шумови размисли и страсти

Живея над детска градина. И до строеж. Опитвам се да чета. Вместо това постоянно и неволно се заслушвам в бръмченето на машините и в опитите на една почти истерична госпожа да проведе физзарядка. Второто ми привлича вниманието повече. Тя, милата, в повечето време се бори да надвика шума от машините и глъчката на децата.

Вместо увод

Започва Път от моя праг – безкраен, ограден с трева. Увлечен в неговия бяг, и аз ще трябва да вървя, да влача морните пети, дордето стигна друм голям, събрал пътеки и мечти. А после накъде? Не знам.

Към началото