Драконът на надеждата

– Лъжец! – гласът на дракона отекна в цялото ми същество. Пламтящят му взор проникваше до дъното на душата ми.

– Какво имаш предвид? – плахо попитах.

– Всичко, което говориш, е долна лъжа!

Тръпки ме побиваха от гласа му, сякаш извиращ от дълбините на вечността, но събрах смелост да остана в разговора.

– Какво ще се случи, ако продължа?

– Ще заразиш и други с лъжите си, а те на свой ред ще разпространяват заразата. Ще доведете свършека на света!

Ехото от думите му кънтеше и изпълваше пространството, усещах как се просмуква във всяка моя клетка и едва успявам да запазя присъствие.

– Разбирам… – замълчах за миг да си поема дъх, после ми хрумна да попитам, – а ние с теб откога се познаваме?

– От зората на времето – отвърна ми с насмешка, сякаш се предполагаше да знам; сякаш друго не съществува, а само тази извечна истина.

Отне ми известно време да се отърся от това усещане. Нещо в мен неистово се бореше да остане в разговора, да види още, да разбере – и му дадох възможност да заговори:

– Знаеш ли, ние, хората обитаваме Земята от стотици хиляди години и от незапомнени времена говорим същите тия неща, а светът още не е свършил…

Драконът се стъписа невярващо. Не очаквах думите ми да имат чак такъв ефект върху него, но продължих:

– Как ти се струва, възможно ли е да грешиш? Възможно ли е историите ни да не водят до разруха и опустошение?

Огромната фигура пред мен се беше смълчала. Реших се на още една крачка:

– Ако не се налагаше да браниш света от лъжата, какво всъщност би правил?

Пред очите ми драконът се преобрази, черното му туловище стана искрящо тюркоазено, фино и гъвкаво, а всичко наоколо засия от присъствието му.

– Бих носил надежда и радост… – гласът сега беше различен, все така всепроникващ, но мек и звънтящ.

Представих си го как се носи в небето, а под него тълпи от народ празнуват появата му като най-светло знамение. Видях лекотата в движенията му, възхитих се на силата на присъствието му и на въздействието, което оказваше върху хората.

Пожелах си този образ да е истина. Пожелах си повече хора да прозрат същността на онзи вътрешен дракон, който ги обвинява в лъжа. Да развенчаят страха му и да споделят свободно истината, избликваща от сърцата им. Да творят красота, да разпространяват надежда, да живеят в радост и мир.

Пожелах си…