„Предсмъртната или първата болка“ за слушане, разказ от А. П. Славов и Г. Арнаудов

Докато се докосвах до “Предсмъртната или първата болка” за първи път, с всяка негова дума все повече ме изпълваше финото усещане за мир със света, с цялата вселена. Усещане за сливане, единство, цялост. Днес го вкусих отново, и ефектът му бе все така поразителен.

За „Последният еднорог“ на Питър Бийгъл

Продължавам да споделям архивни текстове с мое участие от далечното минало – в случая, декември 2006. По-долу ще намерите мой превод на представяне (или „наслаждение“, както авторът сам го нарича) на романа „Последният еднорог“ от Питър Бийгъл.

А как мина _твоят_ ден? #2 Нищо лично

— А как мина твоят ден?
— Добре мина — благодаря ти, че попита. Благодаря ти, че винаги ме питаш. Днес си мисля за любовта между двама души и за отхвърлянето, което се случва дори когато несъмнено се обичат до полуда. И не говоря за онази, страстната, изпепеляваща любов, която пламва за миг и си отива също тъй бързо…

А как мина _твоят_ ден? #1 Откриващо

— А как мина твоят ден?
— Моят ли? — питам. — Ами… Как да ти кажа, не съм съвсем сигурна. Той и не е съвсем минал. Надявам се да се случи още нещо.
— Какво нещо? — любопитства то.

„Триптих за Юнаци и злодеи“ за слушане, разказ от Калин М. Ненов

През миналия декември една шеметна вълна от събития ме срещна с възможността да дам гласа си на разказ, който тъкмо ми беше влязъл под кожата с… ами с всичкото си. След като записите на трите части – незнайно защо – близо два месеца отлежаваха в черновите ми, днес ви предлагам да изживеете тази емоция с мен.

Малка здравна музика

Приказката по-долу написах и публикувах за първи път в електронно списание „Сивостен“ по времето, когато бях част от екипа му. Споделям я и тук с дребни корекции (ах, тази пунктуация) и без цензура на думи и емоции.

Как магично е да пътуваш в снега

Снежна виелица вилнее в мрака над магистралата. Платното е чистено, но снегът безпощадно трупа ли, трупа отгоре. Късове лед удрят гумите и току подхвърлят колата встрани. Маркировката е мираж, само следите от предишни коли дават идея за границата на лентите. А стъпиш ли извън тях, снегът неусетно унася гумите в танц.

Към началото