какао, звук и цветни есенции по пътя на сърцето
Събирателна категория за всички публикации, в които съм оставила капчици от себе си – с думи или глас, в лично творчество, преводни материали, отзиви, размисли и откровения.
Миналата седмица ти споделих разсъжденията си за различните реалности, в които пребиваваме, и как несъзнаването на този факт може да застане между нас. Днес ще отделя три надграждащи се стъпки под формата на въпроси, които се пропускат в конфликтна ситуация, докато следването им може не само да спаси, но и да укрепи приятелството.
Наскоро в един разговор възникна темата за приятелството — и за ония наши проявления, които го съсипват. Много може да се пише по темата, но днес споделям с теб нещо относно комуникацията помежду ни и обратната връзка, което за жалост наблюдавам често, а би могло с лекота да се избегне.
В рубриката „От живия живот“ публикувам текстове, които съм писала, провокирана във виртуални разговори с приятели и клиенти. Днес си говорим за освобождаването от ненужното и за мислите, на които отдаваме вниманието си.
В рубриката „От живия живот“ публикувам текстове, които съм писала, провокирана във виртуални разговори с приятели и клиенти. Днес си говорим за нуждата някой да те обича и за връзката между мисли и емоции.
Късите литературни форми по подразбиране не са моето нещо, трудно се потапям в тях, за да усетя посланието им на емоционално ниво. За радост, впечатляващ брой от текстовете в този сборник успяват да преодолеят бариерите ми и да пуснат зелените си филизи из мен. Ето как.
Читатели, спомняте ли си скъпоценността на живота и че всичко живо е създадено, за да изпита любов, светлина, радост, щастие, мир, равенство и изобилие? Ако можете да го почувствате до мозъка на костите си, тогава знаете, че е истина. Ако не успявате, не се отчайвайте, ще ви помогна да си спомните.
Мила ми Звездице, тия дни ти ме попита как се е родила Земята. Тогава не можах да ти отговоря смислено — в тоя момент нещо пак бързахме, главата ми беше другаде и смотолевих нещо за Сътворението, ама знам, че ти не ме разбра. Затова ето, сега намерих тих момент и ти пиша…
