БЛОГ

А как мина _твоят_ ден? #4 Бъдеещо

— А как мина твоят ден?
— Във вихър от емоции мина… Изплуваха някакви чудесии, даже и аз не разбрах откъде се взеха.
— Разкажи ми — подканя ме то с онзи свой поглед, дето изважда всичкото истинско в мен.

А как мина _твоят_ ден? #3 Началото

От незапомнени времена се скиташе по света. Никого не срещаше и никой не го виждаше. Ту вървеше самотно и унило, ту подтичваше с радост; ту свирукаше безмълвно в нощта, ту се взираше в мълчаливото сияние на звездите; ту погалваше стръкче трева, ту се свиваше на кравайче в изоставена хралупа. Тази нощ всичко се промени…

Светлината

И така, бавно, безкрайно, безнадеждно, светлината изтичаше от пръстите ми. Плъзгаше се неуловимо, неумолимо по шарките на роклята ми, по каишките на сандалите, по фугите на мраморните плочи на пода. После се процеждаше под входната врата, надолу по стълбището и навън, в шумотевицата и праха на замръкващия град. Сякаш на самия него не му достигаше светлина и моята му беше като капка живителна сила.

В градината е тихо

В градината е тихо. Пристъпвам плахо, стомахът ми — на топка. Тревите галят дланите ми и едва доловимо шептят. Напрягам уши да ги чуя, но думите им твърде бързо се разтварят във въздуха. Само полъхът на тревогата им настръхва косъмчетата по тялото ми.

Доверието

Вдигам очи към непознатата, приседнала несигурно в крайчеца на масата ми. Гледа ме някак изпод вежди, сякаш още преди да отворя уста, вече съм я предала. Странно усещане е това — да си враг без дела, без думи, без име дори.