ДА КАЖЕМ ЗАЕДНО ✨ДА✨ НА ЗИМАТА! Отворен 21-дневен релакс-маратон в онлайн група

Заповядай да се учим заедно да усещаме състоянието на тялото си, да освобождаваме задържаното в него напрежение, да забавяме темпото до здравословното за нас и ситуацията, в която се намираме – и едновременно с това да опознаваме аспекти от емоционалния и сетивния си свят, които може би досега са оставали извън полезрението ни.

За годишнината на програмата 21 ДНИ РЕЛАКС те каня на отворен релакс-маратон във фейсбук групата. Достъпът до нея е свободен, покани и приятели!

ЗАЩО ТОЧНО СЕГА
Поначало програмата дойде като пътеводител по стъпките към зимата. Това е сезон на навлизане навътре, на притихване и обръщане към себе си. С помощта на програмата си даваме 21 стъпки за плавна и мека смяна на скоростите, като едновременно заучаваме и инструменти за поддържане на този фокус през целия сезон.

КАК ЩЕ ПРОТЕЧЕ
– Всяка сутрин от 1 до 22 декември ще пускам в групата линк към съответното видео от програмата.
– Видеото ще остава свободно за гледане за период от 24 часа.
– В групата можем да споделяме опитност и впечатления, да задаваме въпроси и да разширим преживяването си толкова, колкото пожелаем.
– Ще споделя и дневника на програмата за онези, които искат да навлязат още по-дълбоко в себеопознаването.

УЧАСТИЕ
– Свободно за всички в групата.
– Дарения от сърце са добре дошли.
– Желаещите неограничен достъп до програмата могат да си я закупят на преференциална цена.

КАК НИ ПОМАГА УМЕНИЕТО ДА СЕ ОТПУСКАМЕ

В забързаното ни ежедневие бързо губим чувствителност за напрежението, което се задържа и натрупва в тялото ни. Когато влезем за първи път в практика за дълбока релаксация, нерядко се изненадваме на какви места сме задържали стрес, стягане и неотработени емоции. Веднага можем да усетим нежното и успокояващо въздействие на практиката върху общото си състояние.

С времето и опита ставаме все по-осъзнати за напрежението в тялото си и развиваме умения да се освобождаваме от него в реално време. Това ни позволява да присъстваме повече в текущия момент, да сме по-свързани със себе си и вместо да сме реактивни на средата и ситуациите, да избираме подхода, действията и мислите си – и по този начин да влизаме с лекота в ролята на творци на живота си.

ПОВЕЧЕ ЗА ПРОГРАМАТА

ПОРЦИЯ ЗИМНО ВДЪХНОВЕНИЕ

“Приближаваме се към прага на зимата. Животът се изтегля навътре в земята, без болка се спуска надолу до самото ѝ сърце. И ние, като едни земни животни в човешка форма, сме поканени да направим същото. Поривът да се отпуснем в телата си, да потънем в сън, в мрак и в дълбините на своите вътрешни пещери постоянно отеква до мозъка на костите ни.

Но за много от нас отпускането в тялото е плашещ процес, страхуваме се от неизживените емоции и отминали събития, които сме складирали в тъмните пещери на вътрешността си и не желаем да се срещнем с всичко онова, което толкова старателно и без жалост сме избягвали.

Времето на зимното слънцестоене вече не се празнува като някога, с разбирането, че този период на спускане в личния ни мрак е така необходим, за да намерим светлината си. Същинската ни свобода идва от приемането с прошка и любов на всичко онова, през което сме преминали и освобождаването от оковите, с които то още ни държи. Така успяваме да си донесем обратно златното съкровище от пещерата на най-тъмните си дълбини.

Това е време за почивка и дълбок размисъл, време да отгърнем нова страница и да премахнем старите, за да можем да влезем в пролетта готови да растем и да подскачаме без прашна планина на раменете си и вериги на глезените, вързани за пещерите в душата ни. Време за лечебната сила на историите, на огъня, на подхранването и любовта.

Повторното свързване, научаване и възвръщане на разбирането какво означава това време от годината връща на зимата качества като нежност, любов, прераждане, мир и олекотяване, вместо да е преживяване на ужас, страхове, депресия и избягване.

Съвременната ни култура ни учи да избягваме това време с всички сили: алкохол, светлини, пазаруване, работохолизъм, прекомерни харчове, лоша храна и свръхпотребление. И все пак естествения порив да влезем навътре, също както правят почти всички същества на земята, е силен и хората се чувстват, като че нещо не им е наред, че зимата е жестока и ги оставя сами и изплашени.

Докато всъщност зимата е толкова мила – да, тя ни насочва по нейния си тих и мек начин към вътрешната ни същност, към мрака и потенциалната смърт на всичко онова, което сме били до този момент. Това пътуване, когато е проведено с внимание и грижа, е съществено.

Зимата е като надежден учител, който ни кани да събудим своя вътрешен любящ родител или терапевт, да се отнасяме към себе си със съзнание за прошка, да си позволим да скърбим, да плачем, да беснеем, да се смеем… и да се изправим срещу каквото е нужно да се изправим, за да се освободим от зъбатите окови, в които сме стегнали сърцето си; за да достигнем до пространство на лечение и светлина, без да останем смазани и разбити.

Зимата ни отнема всичко, което ни разсейва, намалява шума и ни дава точните условия за почивка и оттегляне, като в утроба, изтъкана от любов. Тя донася огън и светлина в сърцата ни.”

автор: Бриджит Анна МакНийл
превод: Ана Йорданова
изображение: Брайъни Бенсли