Хроники на едно отпускане в себе си
или Как аз изживях програмата “21 дни релакс” през април
ДЕН 1: РАДОСТ
09.04. Спонтанно ми хрумна и аз да премина през програмата и преди малко си направих първата практика. Беше много благо и приятно усещане да се отпусна в покоя на момента и да почувствам как тялото ми преживява усещането за радост днес. Изненада ме тишината и мекотата на изживяването и колко заредена се чувствам след завръщането към деня.
ДЕН 2: ИЗОБИЛИЕ
10.04. Темата за изобилието ми е много актуална в последно време и днес ми дойде точно на място това свързване. Установявам колко лека мога да се чувствам, когато давам безвъзмездно от позицията на изобилие – имах ментална препратка към всички безплатни практики, качени на страницата и дойде яснота, че изживявам това усещане напълно спонтанно, когато се отдам на творческия импулс, колкото и умът ми да настоява, че го нямам в живота си.
ДЕН 3: УДОВЛЕТВОРЕНИЕ
12.04. За удовлетворението си заделих време едва тази сутрин. Беше особено преживяване с това, че самото отпускане не успявах да го преживявам в конкретната зона, на която сме в момента, а сякаш цялостно се отпусках още мъничко с всяка следваща стъпка. А самото удовлетворение като усещане дойде с болка. Не беше плашеща и не се разпространи, но и досега я усещам лекичко. Имаше препратки към конкретни фактори, от които съм удовлетворена в този момент – дъщеря ми и тази програма бяха най-ярките образи. Чудя се все пак защо през болката го изживявам, странно е.
ДЕН 4: ЛЮБОВ
13.04. Продължавам да вървя ден назад, темата за любовта даже се изкуших за миг да я прескоча и да вляза в крак с днешния ден, но все пак реших да вървя по ред. И ми се случи за първи път да заспя по време на водена практика. Някъде още след лявата ръка явно съм се отнесла и се събудих на завръщането. Имах преживяването, че присъствам и следвам практиката, но не е било на съзнателно ниво. Доверявам се, че определен аспект от темата с любовта, в изначалния смисъл на думата, е имало да се преработва на друго ниво и това се е случило в отсъствието на ума ми (който впрочем никак не я харесва тази тема в момента. или поне настоява, че я разбира и познава, но всячески се съпротивлява да я работи). Та така, удивлявам се за пореден път колко интелигентни са силите, които ни движат и как всичко се случва на онзи план, на който е нужно, за да работи цялото така, както е най-добре за него.
ДЕН 5: МЕКОТА
14.04. Отново съм се отнесла по време на релаксацията – някъде в областта на краката този път. Следващото, което помня, е поканата за раздвижване и в този момент се чух да дишам, като че съм извън себе си. Веднага след това дойде мисълта, че детето е в другата стая и не е добра идея да напусна тялото точно сега. Мерна ми се и табелката на баба Вихронрав “Ни съм умрела.” и ми се стори много уместен ход от нейна страна. Няколко дъха гравитирах на ръба на астралната проекция с усещането, че тя е напълно естествен и безопасен процес. После се върнах окончателно за днешната сесия.
ДЕН 6: СПОДЕЛЕНОСТ
15.04. Връзката ми със споделеността в момента не е каквато би ми се искало да бъде. Усетих къде живее в тялото, но не беше отворена, нито се разшири. След практиката ми е една идея напрегнато в областта на челото, дори има лека болка. Може би е форма на тревожност заради осъзнаването колко съм затворена за свързване в този етап от живота си.
15.04. ДЕН 7: СПОКОЙСТВИЕ
Днес успях да наваксам пропуснатия ден и да си отделя второ пространство за релакс. Установявам, че и спокойствието не ми е много посилно в момента, трудно ми е да го усетя като безопасно за мен. Въобще, днес вървят тежки теми, интересна енергия има денят. Какво ли предстои…
ДЕН 8: СВЪРЗАНОСТ
16.04. Прави ми впечатление, че вече на няколко пъти изцяло пропускам преминаването през гръдния кош – сърцето и дробовете сякаш са ми извън досег. Присъствам в цялата останала практика, спомням си ключиците и изведнъж сме на корема. Продължавам да наблюдавам. Също днес забелязах как отпускането да дадена част на тялото има отражение в друга част – например при отпускането на яката около врата, се отхлабиха допълнително челюстните стави; отпускането на долната част на корема извика леко повдигане в ъгълчетата на устните. Такива неща днес.
ДЕН 9: ПОДКРЕПА
18.04. Пак изостанах с един ден, затруднявам се да отделям време за себе си дори когато обективно не съм затрупана от задачи… Напоследък съм с почти перманентно главоболие, “тензионно”, както го нарече една невроложка навремето. Не отпуска и в релаксацията дори. Днес не се отнесох, докато минавахме през пространството на сърцето, но не почувствах отпускане там. По-точно не почувствах нищо. Все едно съм се придвижила малко в посока да осъзная, че го има това пространство, но още няма връзка с него. А подкрепата се показа като много нежно усещане – топла, светла и разширяваща. Имам огромна нужда да я преживявам повече в ежедневието си.
ДЕН 10: ГРИЖА
19.04. При свързването с темата веднага усетих затопляне в сгъвката на лакътя, което бързо започна да става изгарящо. Появи се образът на Майка Готел от филмчето за Рапунцел, в образа ѝ на разярена вещица. Страховито преживяване беше до момента, в който реших да оставя жегата да изгори този образ и да го трансформира в нежна и подхранваща грижа. Свързвам сгъвката на лакътя с мястото, където бебето се отпуска и се сгушва в майка си – и разбирам, че досега това не е било безопасно усещане за мен. Позволявам си занапред да приемам грижа с лекота и благодарност.
ДЕН 11: ДОСТАТЪЧНОСТ
20.04. През цялата практика имаше затопляне на местата, където съм фокусирана. Особено силно се усещаше по гръбнака. А достатъчността я преживях като отсъствие на активно желаене. Като не-протягане към нещо, което го няма в този момент. Просто присъствие и покой.
ДЕН 12: ЯСНОТА
21.04. Днес отново съм доста тревожна и това е осезаемо в тялото. Когато преминахме през релаксацията и се свързвахме с покоя, който навлиза в него, усетих как всъщност усещането за покой се излъчва отвътре навън, от сърцето, на пулсации към цялото тяло. Яснотата също живееше в сърцето – физическото, не енергийния център. Имаше форма на лотос, който се отваря в безкрайна поредица от нови и нови венчелистчета. И самото усещане за яснота идваше от осъзнаването, че всеки следващ момент носи своята яснота и няма как да я имаме, преди моментът ѝ да е дошъл. Това само по себе си вдъхваше покой и доверие.
ДЕН 13: СМИСЪЛ
22.04. За първи път днес осезаемо почувствах отпускането в областта на гръдния кош. Усещането за смисъл пък беше като настръхване или изтръпване около плешките, като че се оформят енергийни криле. Приятно и меко протече днес, чувствам се лека.
ДЕН 14: ДОВЕРИЕ
23.04. Отново влязох с високо ниво на тревожност, усещане за болезнен натиск в центъра на челото и стягане в сплита. Постепенно напрежението се уталожи и накрая остана само лек натиск в главата, където преди беше болезнено. А доверието ми е много жива тема в момента. По време на практиката го усетих като усмивка в ъглите на устните и се появи спомен за миналото лято, когато с мъничката ми количка излязохме офроуд в един миг на тотално следване на импулсите ми за навигация. Изживях отново доверието, с което подходих към усещането, че съм водена и в пълна безопасност; усетих вълнението от всички препятствия по пътя – дълбока кал, изровени коловози, река без мост… Почувствах и еуфорията от преодоляването им. И сега стоя в доверие към тоталния офроуд, в който пое живота ми в последните месеци и някак ми е спокойно, че всички препятствия по пътя са ми по мярка, а удовлетворението накрая ще е несравнимо.
ДЕН 15: ПРИЗНАНИЕ
24.04. Днес си давам сметка, че при отпускането моето тяло не се усеща по-тежко, а всъщност по-леко. Усещането за плътност намалява, има леко разширяване. Винаги така е било, но по някаква причина досега не съм обръщала внимание. И днес при поредната покана за натежаване се усетих как аз всъщност олеквам. А признанието е като суперменско наметало.
ДЕН 16: ПРИЕМАНЕ
25.04. Приемам, че ми е трудно да приема ситуацията, в която се намирам и нивото на тревожност, което нося към нея. За днес – толкова.
ДЕН 17: МИР
26.04. Мирът е особено състояние на несъпротива. Първоначално тялото ме изпрати на място, в което усещах болка. Противих се няколко секунди, после реших, че щом е избрало така, така да бъде. И щом дотигнах до усещането за мир с това състояние, то се промени, болката отстъпи и беше заменена от плътно усещане, като че пространството е пълно с памук. Такова е, каквото е. Не можем да се преборим да имаме мир. Можем само да се откажем от съпротивата и да видим къде ще ни отведе това.
ДЕН 18: НАДЕЖДА
28.04. От известно време установявам, че има смисъл от релаксация дори веднага след сън. Не е задължително сънят да е отпускащ сам по себе си – ако не сме положили съответната съзнателна грижа, възможно е да си носим напрежението от предишния ден, а съответно с натрупване – и дни, и седмици, а може би и месеци наред. Надеждата първоначално се усети като опит на съзнанието да погледне напред в бъдещето и да постави там нещо добро, което ме очаква. Впоследствие се разви като светлинен вихър по дължината на тялото, служещ като стабилна колона на настоящето ми, за да премина през него и да продължавам все напред. Усещането беше, че ако този вихър липсва, ще се сгромолясам под тежестта на обстоятелствата и няма да помръдна повече, защото не виждам нищо, към което да се стремя.
ДЕН 19: ТОПЛОТА
29.04. Усещам колко лесно вече тялото ми се поддава на отпускането и също как това е процес, който в течение на сесията се задълбочава на етапи. Сякаш още и още пластове напрежение падат докато навлизаме навътре и когато накрая обхванем цялото тяло, то аха да се отлепи от пода и да полети. Топлотата се усеща като благост, от която ръцете ми и цялото тяло се разтварят, като да прегърнат тихомълком разстроено дете.
ДЕН 20: СВОБОДА
30.04. Програмата е на финала, но аз още не съм. Последни дни ми остават и пасват идеално във времето ми насаме преди празниците. Харесва ми как всичко се подрежда по точния начин и дори когато си мислим, че сме назад, всъщност винаги сме навреме по часовника на душата. Днес по време на релаксацията ми дойде спомен колко бях тревожна в първите десетина дни на програмата и осъзнах как от известно време това го няма. Присъствам стабилно през целия процес, умът ми съдейства, тялото е меко. И видях това ежедневно време за себе си като остров на спокойствие и безопасност, който преди това нямах и който всъщност ми помогна да изляза от капана на тревожните мисли, без дори да си го поставям за цел, когато започвах да го посещавам. А усещането за свобода да бъда всичко, което съм и да го изразявам през това мъничко тяло на тази мъничка планета ме изпълни с безкрайна радост.
ДЕН 21: ЦЯЛОСТНОСТ
01.05. Толкова се вълнувах от тази последна среща, че в началото ми беше изключително трудно да задържам вниманието си в тялото. Отне време да се посъбера и да вляза в практиката, може би някъде към средата на релаксацията вече се бях забавила достатъчно, че да присъствам съзнателно в процеса. И тогава усетих, че тялото ми не олеква, както ми беше хрумнало в някой от предишните дни. Всъщност гравитацията губи силата си и тялото остава в безтегловност. Беше великолепно откритие, много вълнуващо и едновременно изпълващо с покой. И после дойде време за свързване с усещането за цялостност – и там наистина имаше магия. Не просто да се докосна до всичко, което съм, а да изживея себе си като космос. Като пулса на вселената. Като нажежена до бяло точка, съдържаща в себе си всичко, което е. Едно. Какъв завършек само!
Новолунно завъртаме следващия цикъл на програмата на 8 май – под знака на Телеца. Заповядай, ще ми е радост да сме заедно!