Как помагам на себе си с цветните есенции (на д-р Бах и от личната ми колекция)

Привет! Хрумна ми да споделя през какъв процес преминавам в момента и кои цветни есенции избрах, за да подкрепя себе си.

Споменавала съм тук-там, че от миналия декември настъпи завой във виждането ми как искам да си провеждам събитията, преустанових редовните практики и започнах търсене на студио. Точното място обаче така не се появи – нито както си го представях тогава, нито в безбройните вариации, които ми хрумнаха.

Междувременно възникваха нови и нови обстоятелства, които ме възпрепятстваха в търсенето – поредица от продължителни боледувания на детето, финансови затруднения, а сега се налага и да сменя жилището в съвсем кратък срок.

И в този момент ето какви есенции очертах като най-подкрепящи, за да премина през този период по най-щадящия начин – комбинация от 7 есенции на д-р Бах и отделен прием на моноесенция от личната ми колекция.

ОРЕХ

През всичкото това време различни хора ми подават всевъзможни идеи как да променя плановете си, какво според тях е уместно да направя, как да огъна стремежите си около необходимостта да оцелея финансово. Някои от съветите са ценни и уместни, други звучат логично, но са безкрайно далеч от всичко, което считам за ценно в живота.

На Ореха заложих да ме пази от подвеждане по аргументите на ума и да оставам вярна на сърцето си. Да приемам онези идеи и съвети, които наистина ми съответстват и биха ме отвели в благотворна за мен посока, а останалите да пропускам с благодарност към даващите и с грижа към себе си.

АГРИМОНИЯ

Имам склонност бързо да се съгласявам с доброжелателите си, за да не наруша отношенията помежду ни, и да се хващам активно за тяхната позиция. Преди да се усетя, вече съм инвестирала време и енергия в търсене на нещо, което не пасва на светогледа ми, а има за единствена цел да удовлетвори нечия друга представа за мен. Едновременно с това и поддържам един образ на безпроблемно съществуване, за да не тревожа близките си, а това с времето натежава безкрайно и идва със своите нежелани механизми за справяне.

От Агримонията очаквам подкрепа в това да съм честна и откровена за случващото се с мен и да оставям на другите да преценят как да го приемат и какви представи за мен да си създадат.

ВОДНА ТЕМЕНУГА

Обичайно в трудни периоди се оттеглям в усамотение, за да осмисля случващото се и да намеря пътя си напред. Твърде често обаче оставам там нездравословно дълго. Когато ми се прииска да споделя с някого, веднага ме залива страхът, че няма да бъда разбрана, че личният ми процес ще бъде отхвърлен, че от мен ще се очаква и изисква твърде много в момент, в който нямам почти нищо. И така понякога дотолкова затъвам в собствените си филми, че губя от поглед действителните пътища и се лишавам от най-ценния ресурс – подкрепата на хората в живота си.

Избрах Водната теменуга, за да ме държи отворена да споделям и да допускам другите до себе си в момента, да си позволя да бъда видяна в уязвимостта си и да се доверя, че с това няма да бъде злоупотребено.

ПОВЕТ

Един от механизмите за справяне, който съм развила още в ранните си години, е да се отделя от случващото се и да си сътворя своя собствена реалност, в която проблемът няма тежест. С лекота се отнасям в съзерцание на желания развой на събитията, представям си всички негови измерения и прояви и дори си начертавам живота оттам нататък. Липсващото парченце е онзи отрязък от време и събития, който води от тук-и-сега до въпросния развой. И когато не намирам в себе си ресурс да видя следващата си стъпка, или пък изобщо да си призная къде съм в момента, просто достигам до една точка на изключване и прехвърляне в някакъв бъдещ момент, в който проблемът се е разрешил – или дори в алтернативна реалност, в която той изобщо не е съществувал.

На Повета доверявам задачата да ме държи вкоренена в настоящия момент и приемаща го такъв, какъвто е – с всичките му трудности и препятствия. И да ме подкрепи да търся ресурси, които на пръв поглед не съществуват, но при достатъчно присъствие и вглеждане в околния пейзаж са готови да разкрият неподозирани решения.

ДИВ ОВЕС

В последните години работя изцяло на свободна практика, като се опитвам да се реализирам чрез методите и инструментите, които намирам най-подкрепящи за самата мен. Тези инструменти обаче са относително разнопосочни и не ми позволяват да намеря лесно определение на това, което правя. Във времето съм си давала различни етикети, поставяла съм фокуса върху едно или друго направление на работата си, но така и не намирам удовлетворение в тези рамки и бързо сменям посоката. Съответно всякакви идеи за стратегия и реализиране в нея – включително студиото, в което да се случва това, къде и как ще живея, с кого ще си сътруднича – се разпадат и трябва да бъдат съграждани отначало.

Добавих Див овес в комбинацията си, за да си дам шанс да изясня какво всъщност търся (и респективно предлагам) и да оставя инструментите да бъдат именно това – средствата-партньори, чрез които (си) доставям желаната качествена промяна.

БРЯСТ

Едно от качествата, с които напоследък се научих да не се гордея, е свръхотговорността. При мен тя се активира, когато личното ми усещане за добруване е нарушено – и като следствие се опитвам да компенсирам, като направя живота на другите лек и съвършен. Старая се нищо да не липсва на дъщеря ми, по никакъв начин да не усети тежестта, която нося. Опитвам се да предпазя близките си от случващото се, за да им спестя тревогите за мен. Присвоявам си отговорността за емоциите на другите и за това да се чувстват добре на всяка цена. Поемам повече задачи и ангажименти, отколкото ми е посилно да свърша, без да мога да откажа, защото знам, че за другия е важно да получи помощта ми и това само по себе си става по-важно от личното ми добруване.

На Бряста поверявам отговорността да ме напътства в балансирането на приоритетите ми, да ме окуражава да казвам “не”, когато това е истинският ми отговор, и да ме подкрепя да споделям отговорността с всички участници в дадената ситуация – като с това им призная и правото, и силата да се справят с нея.

СЛАДЪК КЕСТЕН

Усещането ми в този турбулентен период е, че в мен тече подготовка за един изцяло нов етап от живота ми. Етап, в който да съм способна да разгърна умението си да съществувам отвъд фазата на оцеляване и да споделям дарбите и творчеството си свободно, с лекота и радост – както копнея в сърцето си. За целта много от старото има да си тръгне – начин на работа, жилище, светоглед, физически, ментален и емоционален багаж, модели на общуване, създаване, поддържане и приключване на взаимоотношения… Виждам колко ми е трудно да се разделя с добре познатото и да прегърна онова, което дори не мога да видя в момента; как мога да се удавя в усещането, че губя всичките си опорни точки едновременно… и е толкова лесно, толкова примамливо да се оставя на течението му.

На Сладкия кестен доверявам мисията да ме насочва кои любими, но отеснели костюми е време да съблека и да ме подкрепи да го случа с лекотата на човек, който знае в сърцето си, че нещо непознато, неочаквано и съвършено по мярка е на една ръка разстояние. Ръка, свободна от тежестта на отживялото; отворена, предвкусваща и приветстваща новото.

САКУРА

Отделно от комбинацията, продължавам да се обгръщам с енергията на така любимата ми Сакура, която ми помага да си позволявам просто да бъда. Да присъствам в настоящия момент, да съм заземена и вкоренена точно където се намирам сега, без да се губя в безкрайния поток от правене, мислене, действане, препускане все напред, все нататък, така присъщи на личните и колективните трансформационни потоци. Да виждам и да оставам свързана със съвършенството на всичко, което е.

Накъде ще ме отведе този процес, не знам. Но бих се радвала да премина през него вярна на себе си, на потребностите си, на гласа на душата си. Да се свързвам автентично, да споделям от сърце и да оставам с отворени сетива за чудесата на живота.

В цветните есенции откривам безценен помощник по пътя и съм благодарна, че така непоколебимо застават до мен. Цветята не се вълнуват от текущото ми състояние, нито къде се намирам по пътя си – просто с нежност и грижа ме насищат с магията си и това е достатъчно, за да вървя напред подкрепена и с доверие в потока на живота.

С радост бих подкрепила и теб с познанията и разбирането си за цветята – както есенциите на д-р Бах, така и тези в личната ми колекция “Капчици дъга в бутилка”. Прочети повече за тях или се свържи с мен, за да ти разкажа лично.

Споделям и един от моите “Разговори с Айша” където осезаемо се наплита енергията на Сакурата, а малко по-долу ще откриеш и скорошното ми видео-споделяне за магията на този прелестен цвят.

Благодаря ти, че остана с мен до края на тази публикация! Ако те е докоснала, сподели я и с приятели и нека неведомите потоци да отнесат вълшебството на цветята навсякъде, където е нужно.

♡