За материалните блага и живеенето тук и сега

В света на материята се изисква голям ресурс, за да се поддържа животът. Всичко се разпада след време, тялото е тленно, къщите се рушат, храната се разваля. И на всеки човек се налага да изразходва голяма част от енергията си, за да поддържа материалното съществуване на света.

Не случайно до този момент развитието на човечеството е ориентирано силно към технологиите – за да бъде облекчен човекът откъм необходимостта да обгрижва всичко около себе си и да му се отвори времево и енергийно пространство да работи с фините пластове.

И ето го днешния човек – на ръба на вътрешната еволюция. Достатъчно свободен да има всичко, от което се нуждае, но развил зависимост към притежаването и обслужването на материалното и все така неспособен, на колективно ниво, да префокусира вниманието си.

Тази инерция обаче намалява и все повече хора излизат от въртележката “работим, за да изкарваме пари, за да харчим пари и да имаме неща”. Все повече хора прозират безсмислеността на притежаването и се обръщат към живеенето.

И постепенно ще се случи така, че простото присъствие в настоящия момент ще стане по-стойностно от разточителното притежание и нескончаемите разсейващи преживявания. Все повече хора ще чувстват дълбока потребност да остават неподвижни, просто да дишат и да бъдат живи.

За много тази потребност все още не е осъзната, но движи решенията, които взимат на ежедневна база, на битово ниво. Често е нужно внезапно разтърсващо събитие, за да я извади на повърхността и да бъде импулсиран човекът да започне осъзнато да я избира и да търси как да я удовлетворява своевременно.

При някои хора се случва и да се развие постепенно, чрез вдъхновение от наблюдението над живота на друг. Често човек осъзнава добре, че не му харесва как живее в момента, но няма ясна картина как би искал да бъдат нещата. И когато пред него се появи ярък пример, това събужда копнежа за промяна. Онзи копнеж, който е в състояние да го задвижи към съзнателни действия, тъй като вече е разбрал какво всъщност желае.

С времето все повече хора се научават, че онова, което не харесват или не желаят, е просто средството да осъзнаят какво всъщност искат. И едва от тази позиция вече могат да имат градивен резултат. Той, разбира се, в началото никак не изглежда градивен – напротив, често е нужно много структури, навици, взаимоотношения да рухнат, защото стоят на пътя на копнежа.

И когато човек се съгласи да се раздели с тях, той е платил цената на промяната и ѝ е отворил място в живота си. И ако позволи, вселената сама ще запълни освободеното място точно с онова, което му е нужно в този момент, за да продължи пътя на развитието си.

Колкото повече този човек отдава властта и контрола над живота си на висшите сили, толкова по-леко се случва да заживее както е копнял дълбоко в сърцето си. Понякога това изглежда много различно от всичко, което си е представял и това е още една котва, от която трябва да се освободи.

Защото в същността си той копнее да се чувства по определен начин, да преживява живота си в определено, значимо за него самия състояние, а след това, докато се опитва лично да си го изработи, си създава представи как може да го получи – най-често чрез придобивки, преживявания, интимни взаимоотношения, социален статус…

Всичко във външната среда, което умът му може да свърже с преживяването на търсеното чувство, става обект на желание. И после започва да преследва тези външни фактори, още и още, и никога не получава пълно удовлетворение, защото ключът за него просто не е там.

Но висшето знае по-добре и може да достави точно каквото е нужно, стига човекът да пожелае и да позволи животът му да бъде управляван от необозрима, непознаваема сила. Да се остави да живее в пълно доверие, че всичко, което е за него, ще го намира винаги, а онова, което си отива, така или иначе не му принадлежи.

Единственото, което всеки на Земята има, е този момент. И точно в този момент той е жив, а върху следващия няма никакъв контрол. Когато достатъчна част от отделните хора изоставят илюзията за контрол, човечеството ще заживее в мир и хармония – помежду си и с цялата вселена.

Защото тук и сега всичко е свързано. Всяко трепване в душата на един отеква в цялото творение. Но само който присъства в настоящия момент може да улови това трепване и сам да завибрира с него, да стане част от симфонията на живота.

И нищо повече да не му е нужно.

Ана Йорданова
(чрез Aysha, The Collective)

снимка: Фотографиите на Йоана