✨ТУК И СЕГА✨ Онлайн кръг за себепознание и отпускане в настоящия момент

“Любовта не е предмет, тя не може да бъде дадена, нито отнета. Не може да бъде намерена, нито изгубена. Любовта не е чувство, състояние или върховно изживяване. Любов е това, което ти си.

Не търси любов. Не изоставяй себе си за любов и не търси любов в другия.

Не бъркай любовта с привличане. Привличането идва и си отива, може да избледнее с времето. Не бъркай любовта с копнеж. Копнежът е нетраен, преходен. Не бъркай любовта с чуствата на блаженство, удоволствие, възбудена нервна система. Тези преходни състояния не могат да се задържат, това не е в природата им. Дори обещанията, дадени с такава увереност днес, с най-добри намерения, може да избледнеят утре или да бъдат нарушени.

Любовта обаче не избледнява. Любовта не може да отслабне с времето. Любовта не е стока за ширпотреба, не е преходна форма. Любовта е поле, поле вътре и навън от нас; поле, в което мисли, чувства, дори привидно най-солидните планове за бъдещето, могат да се появяват и да изчезват. Любовта съдържа толкова надежда, колкото и загуба, толкова въодушевление, колкото и скука, толкова смазващо разочарование, колкото и блаженство. Любовта е полето на преходните форми, земята, която ни държи, докато ходим, седим, говорим или не, чувстваме каквото чувстваме в присъствието на друг, вършим си задачите за деня, планираме, храним се, надяваме се, казваме си довиждане, опитваме се да обичаме. Любовта е по-голяма от нас. Не я пораждаме с думи и дела, нито дори с намерения, а сме постоянно обгърнати от нея, потънали в необятността й, независимо какво правим или не правим. Женим се, развеждаме се; приятели сме, любовници сме; разделяме се, пропадаме заедно; раждаме се, умираме; полето остава.

Никой никога не ни е давал любов, това е великата илюзия. Ние просто сме си припомнили това поле в присъствието на друг, разпознали сме вечността насред ежедневието, а после сме отдали заслугата на другия. Любовта никога не е идвала от място извън нас, ние просто сме се докоснали до собственото си присъствие, влюбили сме се в това, което сме и което не можем да не бъдем. И никой никога не ни е отнемал любовта, ние просто сме забравили полето и сме обвинили друг за това, и сме се впуснали отново в търсене на любовта, чувствайки липсата й, изгубени в приказките за изгубена любов. И все пак любовта я е имало, дори в осезаемото й отсъствие; имало я е дори в загубата. Тя не може да бъде пречупена; вълната не може да смаже Океана.

Не търси любов, не търси светлина, а бъди тях, проявявай ги; радостта от това да обичаш друг е неизмеримо по-голяма от радостта да се държиш страхливо за нечия любов, защото дълбоко в себе си знаеш, че възможността да получиш онова, за което цял живот копнееш, от място извън теб, е просто илюзия. Ти си Избраният; ти винаги си бил Избраният. Търсенето приключва точно там, къде е започнало – в присъствието.

Осъзнаваш, че си самата любов и това променя всичко; любовта е твоя, завинаги, дори и когато не е.”